Здравейте на всички.Знам,че това не е точното място ама просто няма къде другаде да споделя.Ето една кратка биография на моя любовен живот.
Имал съм много момичета,още от малък ме харесваха(не се хваля,не го приемайте така).Влюбвал съм се на няколко пъти,но в крайна сметка разбирах,че това е било само едно заблуждение.Досега ако щете вярвайте никога не съм обичал истински и НИКОГА не съм казвал на момиче обичам те.Всички,които са се появявали в моя живот са били нищо повече от "аксесоари".Знам,че звучи гадно,но като нямаш чувства всичко е само една игра обоснована от мъжката природа.Нещата се развиваха така до съвсем скоро.И ето,че изведнъж я намерих.Още преди няколко месеца се запознахме.Почнах да харесвам това момиче дори още преди да сме се видели.И всичко е толкова ново за мен,за първи път имам чувството,че обичам някого.Накрая се видяхме,аз още повече хлътнах,а не след дълго тя вече бе моето момиче.Всичко звучи прекрасно,нали?Ама реалност въобще не е толкова розова.Аз я намерих,но съдбата е избрала друг път за моя живот.Вече съм почти студент,а тя е по-малка и остава в Сливен.Понякога си мисля,че Всевишния дава на човек едно,но иска друго в замяна.Скоро отивам на море с нея,това е мястото на което искам да изживея най-прекрасните мигове досега в живота си.Чувствам,че я обичам,искам да и го кажа,но дали има смисъл?
ОООООпс,малко се позабравих в откровенията.Така,че да минем по същество.Кога за първи път сте казали обичам те на някой?Имате ли идеи какъв момент да подбера?В главата ми се въртят хиляди варианта,а и си падам романтик.Искам да е нещо специално.
Моля да ми простите за цялата тази досада и,че съм ви отнел част от ценното време.Просто имах нужда да споделя.
Ай четете на воля,отивам за бира и чакам отговори
, кво да ги правиш)
