"Ана Каренина" на Толстой. След нея планувам "Нежна е нощта" на Фитцджералд.

Някаква носталгия по детските книжки ме е обзела и мнооооооого исках да прочета пак "Двойната Лотхен" Зарадваха ме с тази книжчица и побързах да си припомня историята на двете близначки, а сега си чета "Антон и Точица" :) Голяма работа е този Ерих Кестнер и сега ми доставят удоволствие романите му!

Почвам Фицджералд - същото.

Уилям Уортън - "Гордост", препоръчвам, "спечели" ме авторът, от когото само "Пилето" бях чела преди около 20 години и не помня много, освен, че тогава бях във възторг. В тази увлекателно се разказват две истории, които се препрлитат в един момент - за един лъв и собственика му, както и за едно семейство. Романът е увлекателен, на места смразяващ, но дълбок и мъдър - за идеалите, любовта, добротата, семейството. След него изчетох Павел Санаев - "Погребете ме зад перваза", историята на едно дете, отглеждано проблемно, за истинската връзка с майката и поглед на живота през детските очи. Хареса ми, въпреки горчилката. Сега почнах "Слънцето на семейство Скорта", в началото съм, но ме привлече, да видим.
Един цитат : "Никой не може да освободи другия от клетката му, дори когато този друг е лъв. Важното за всички нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, доникъде няма да стигнеш и на живота никога няма да се порадваш, никога. Разбираш ли?"
Уилям Уортън, "Гордост"
Следващата ми от автора ще е "Последна любов".

Хезиод Теогония, преоткривам гръцката митология. Този път ми е по-интересно, отколкото в 5ти клас.

"451 по Фаренхайт" и нещо хич не ме завладява. Не знаех, че е фантастика. Жалко.

"Силмарилион"- Толкин, бъгва ме...

На мен ми хареса. Писана е преди известно време все пак, а е актуална с тези ТЪПИ ТЕЛЕВИЗОРИ, които зомбясват хората, а и първите страници са като клип на рамщайн... или поне така си спомням.

Може ли без спойлери, благодаря. И не виждам това кога е писана какво общо има.

За каквото и да е писано трябва да се взима предвид историческата епоха, нравите и светогледа по това време, за да се осъзнае по-добре позицията и възгледите на автора. Не е ли това комън нолидж

Има книги, писани в същата "епоха", които ме грабват веднага. Говорим за вкус, не за влияния, годината за мен не е фактор.

"Погнусата", Сартр