"Джонатан Ливингстън Чайката".

аз миналата седмица я прочетох, сега ще гледам филма
иначе се зарих с онзи ден с:

18% сиво - започнах
О, Хенри на Георги Господинов започнах
и Кръстникът

Бре, не знаех, че има филм, сега ше го чекна.

"Кафка на плажа" - Х. Мураками

ot 1973 ima nqkakav

Илиада и Одисея, а иначе през останалото време The Asbo Fairy Tales:



пародии на приказки на Андерсен

"Човекът, който се смее" на Юго и "За поетическото изкуство" на Аристотел и ... се води, че чета Илиада, но не е вярно

"Време разделно"

На вълна Георги Господинов съм. Бяга ми концентрацията при четене последните дни, а този човек пише така леко, простичко и хубаво, че единствен не ми позволява да напусна страниците.
"Невидимите кризи" е на дневен ред - мъничка колекция красиви есета.
След това минавам на "Естествен роман", с който може би е трябвало да започна още миналата година (когато открих "Физика на тъгата" и поезията му).

Не харесвам много Естествен роман, но Невидимите кризи ме премазаха. Не съм вярвала, че нехудожествена литература може да го направи.

Ох, искам ги и аз тези "Невидими кризи" най-накрая ...

Чета "Любов" на Шафрак без кой знае какви очаквания, просто за запълване на времето между четенето на "Исторически корени на вълшебната приказка" и "Морфология на приказката" .. и двете на Проп, и двете по задължение, но и двете не са трагедията, която се очакваше да бъдат

В момента пак чета "Последното изкушение" и "Рапорт пред Ел Греко" на Никос Казандзакис. Един от любимите писатели ми е, много харесвам творчеството му, защото стилът му е много добър и пише за неща, които вълнуват и мен.

Една дългоочаквана среща се осъществи - "По следите на изгубеното време", М. Пруст

сборник с романите на Jane Austin, 1500 стр. тухла