Страшно харесвам и Маркес, и Амаду... Кортасар е болен психар, но това е голяма част от чара му. Борхес не смея да хвана - той вече е тотално изперкал. Но някой ден... Може би
Сега като видях темата и ми се причете нещо такова.
Последното от жанра, което бях подхващала е "Хроники на една предизвестена смърт" на Маркес. В нея няма толкова вълшебство, но е уникална! Горещо препоръчвам.

Сега открих, че първото произведение от този жанр е на Мигел Анхел Астуриас - "Señor presidente".
Всъщност Алехо Карпентиер дава дефиниция за "lo real maravilloso", която намира израз в "El Reino de Este Mundo" (Царството на тази земя?!?). Общо взето, базата на този стил е фактът, че в Латинска Америка съществуват култури в различна фаза на развитие. Т.е. едновременно могат да се наблюдава т. нар. "цивилизация" и .. "първобитни люде". От срещата на тези съществуващи паралелно различни реалности се ражда и магическият реализъм.