А, не, тази не я знам.
Пръсти имат Мадам Линкова и Мадам Чернева от ФЕГ Екзюпери в Пловдив

аве тва явно си е класически подход ,прилаган в 8ми подготвителен клас ))))))

2/3 от философските ми възгледи за живота са формирани на базата на тази книга. Имам я на български и на английски (просто не знам френски, иначе и на френски щях да я чета ), протрила съм й кориците от четене.

Не си спомням на колко години бях, когато я прочетох за пръв път. Най-вероятно на по-малко от 11, но точно колко...
Втория път беше през едно лято, бях почти на 16 години. Не знам защо посегнах към нея. Винаги избирам книгите, които ще чета, интуитивно.
По едно време ми беше хрумнало, че малкият принц е халюцинация на пилота, породена от жаркото слънце на пустинята. Може би защото той с лекота позна, че "шапката" всъщност е боа, глътнала слон. За мен малкият принц е олицетворение на детското у всеки човек...Едно дете не би могло да разбере причината на алкохолика от онази планета да пие, например...От всичките му срещи по време на пътуването най-много ми хареса тази с лисицата. Те двамата са много точно олицетворение на привързаността и болката от раздялата...
Красива и тъжна книга....Може би някой ден пак ще я прочета...

+ 1.


за Екзюпери думи нямам. той е по-голям от тях.

Малкият принц е Mr. Big!

Намирам я за sliiiiiiightly overrated...
...но това не променя факта, че е наистина прекрасна.