Извънредно красива книга! Увлечението ми по Агата Кристи си замина с ученическите години, но любовта ми към тази остана все така силна... Жаклин е толкова затрогващ образ...

Иначе моите фаворити На първо място е 'Кръстникът' - книгата, която ми е някак най-близка и човешка, земна и съвсем делнично мъдра. И 'Сицилианецът' като достойна 'част' от нея, макар и не толкова силна (с изключение на момента, когато Майкъл среща Аполония - прекрасна сцена!). Следват: 'Синухе Египтянина', 'Прекрасен нов свят', '1984', '451 по Фаренхайт', 'Отнесени от вихъра', 'Гордост и предразсъдъци', 'Дългата разходка' на Стивън Кинг. Май тези се отличават от всички останали

"Малкият принц",поредицата "Артемис Фоул"

Навремето ми беше "Кралете на Мъглите" ..... предполагам, че и за в бъдеще тя ще си остане.

Извънредно красива книга! Увлечението ми по Агата Кристи си замина с ученическите години, но любовта ми към тази остана все така силна... Жаклин е толкова затрогващ образ...


А какво ще кажеш за края? Много е хубав.
И тъжен

Агата Кристи винаги ще свързвам с "10 малки негърчета" наситина непредвидим край
Стайнбек и "На изток от Рая", "Мартин Идън" на Джек Лондон и "Погнусата" на Сартр - трите книги, които най-много са ми повлияли.
"Оцеола" на Майн Рид - това пък е най-препрочитаната книга в библиотеката ми

Много харесвам "Дребосъчето" на Алфонс Доде, "Историкът" на Елизабет Костова, "The black book" - ivomir, но най-вече чета медицинска и психологическа литература.

"Български народни приказки"

От художествените "Чичо Томовата колиба" /Хариет Б. Стоу/, "Принцът и просякът" /Марк Твен/, "Бъдеще несъвършено" /Доминго Сантос/...

Поредиците за "Света на Диска" на Пратчет, "Песен за Огън и Лед" на Мартин и "Малазанска Книга на Мъртвите" на Ериксон
Като единични книги - "Добри Поличби" на Пратчет и "Принцът" на Макиавели

Макиавели седи много яко до фентъзито

Мдаа
Мислех и "Алхимикът" да сложа, ама се отказах от участие в "Мис България" (всъщност не се отказах, а ми казаха че мъже не можели да участват... егати дискриминацията)

Любима ми е трудно да кажа, а и не съм чел чак толкова много, но все пак:
На изток от рая , Когато лъвът се храни , Тютюн , Записки по българските въстания , Строителите на съвременна България. Доста разнородни. Криминални също харесвам, ама бързо ги забравям.

"Пожелай ми слънчогледи" на Софи Кинсела и "32АА: Размерът има значение" на Мишел Куна. Обичам си чиклит-а, пък.

"Pрестъпление и наказание" и от мен един път, обожавам я.
"Английският пациент" на Майкъл Онтаджи. Винаги съм си мислела, че ако можех да пиша, бих искала да пиша ТОЧНО като него. Книгата е уникална, стилът, преплитането на историята... Харесвам и филма, но той губи адски много от липсата на езика на Онтаджи.
"Острието на бръснача" на Моъм ми пречупи някак си мисленото, погледнах на живота, света под различен ъгъл.
"Малкият принц" си е фаворит отвсякъде.

Основно "Сага за войната на разлома" на Фийст, но и останалите за Мидкемия са готини. Не пропускам да си взема някоя като я преведат.
Към днешно време все повече ме надъхва поредицата "Тъмната кула" на Кинг. Сега дочитам четвъртата част.