За най-бездарната и некадърна писателка на всички времена си е баш едно и също. Само дето няма после да се чудиш къде да завреш книгата.

Ух, че грубо..

Сори - грубо, ама чиста истина.

Дианооооо, нямаш милост, ей! Ама пък знаеш ли, на момичето може да й хареса.
Аз ще чакам екранизацията, ако наистина Джо Манганиело ще играе пича.

Ми не знам. На мен ми хареса.

Йейейеййе, вчера си купих The Farewell Party на Кундера и сега си имам нова любима корица

От снощи супер много искам да я почна, а само си я гледкам и си я душкам и ѝ се радвам

"Фантастична светлина" на Тери Пратчет. Търсенето на "Цветът на магията" се оказа приключение от ранга на търсенето на Граала

Днес дядо ми ми даде една много, много стара Библия, още от времето на неговия прадядо - семейна реликва. Липсват предната корица и първите няколко страници, но е била пазена сигурно повече от век. Не мога да видя кога е издадена, но по груби сметки може и да е преживяла освободителна война, Първата и Втората световна, комунистически режим и демокрация Била е съхранявана на тавана в къщата на село, а някога най-вероятно моят прадядо отзад си е записвал някакви рецепти за домашни лекове. Като ми я даваше, дядо ми разказа някои интересни истории от нашия род. Стана ми много топло и романтично, и носталгично и се изпълних с гордост.

Страхотно!
Съветвам те да я дадеш да я реставрират. В антикварните книжарници или народна библиотека биха могли да те насочат. Поне корици да ѝ сложат няма да е скъпо, но ще помогне да се запази и за твоите деца и внуци

"Заблудени мацки" на Борис Виан и "Прекрасният нов свят" на Хъксли.

Миналата седмица се наложи да пътувам и трябваше да убия няколко часа пътуване. Като спряхме на една бензиностанция, си купих "грация" с книжка
"Опиянена от теб" на Силвия Дей - вече totally не мога да чета такива простотии, дори и да само за убиване на време. А иначе като сюжет авторката е изкопирала "50 нюанса сиво", даже си и признава.

Аз от Флоренция си донесох:
- Donatello на директора на музея Барджело
- The Medici: the Golden Age of Collecting (Massimo Winspeare)
- The Agony and the Extasy (Irving Stone),
като майка ми още там заподозря, че последната (биографичен роман за Микеланджело) я имаме на български. Е, оказа се права, ама аз не я бях чела и без това - та сега аз я чета на английски, тя я препрочита на български.

И за да не пиша двоен пост утре, тъкмо се опаричих малко и планирам набег към "Хеликон", за да се снабдя с:
- "Първият ден" и "Първата нощ" на Марк Леви (продължавам да искам да го харесам истински и това си е - и подозирам, че няма да се откажа: само заради един-единствен, едничък и кратичък цитат)
- "Имаго" на Радостина Ангелова
И е крайно време да се сдобия с лично мое си копие на "Невидимите кризи", ама тя май ще е на следващия транш (заедно с новата на Господинов).

Кой е цитатът?
Аз съм правила подобен опит с Ерик-Еманюел Шмит - точно заради един мъничък цитат. За съжаление книгите му в цялост така и не успяха да ме грабнат по същия начин, както няколкото извадени от контекст изречения.

Иначе на Марк Леви - "Децата на свободата" ми е любима, ако си търсиш още препоръки.

А аз искам да препоръчам книга на теб.
Чета ти постовете във форума, гледам ти снимките и си мисля, че някой от романите на Радостина Ангелова много ще ти допанде. И по-скоро си мисля за Имаго.

"Знам, че като се изправиш пред една картина, ще скръстиш ръце зад гърба си, ще присвиеш очи, както всеки път, когато си изненадан, а после ще се усмихнеш. И ако тя е до теб, както бих искал, ще я прегърнеш през рамо и двамата ще се вгледате в чудото, което имахме привилегията да споделим.
[...] Кажи й, Джонатан, че бях твой приятел, че ти беше мой брат [...] и нищо и никога не можа да ни раздели, дори и вашето толкова внезапно заминаване.
Оттогава не е минал и ден, без да си помисля за вас двамата с надеждата, че сте щастливи.
Още няколко реда и ще сгънеш това писмо, ще го пъхнеш мълчаливо в джоба на сакото си, сетне ще скръстиш ръце зад гърба си и ще се усмихнеш като мен сега, когато ти пиша тези последни думи. И аз също се усмихвам, Джонатан - никога не съм преставал да се усмихвам.
Бъдете щастливи, вие двамата!
Приятелят ти Питър"

Това е въпросният цитат на Марк Леви - от "Следващия път". Четеш го - уж нищо и никакъв текст, обаче... аз съм Питър. Това, казано с 3 думи. Разказва всичко за отношението ми към човек, за когото мога да говоря до утре и пак има опасност да не разберете колко Идеален беше: ама идеален в смисъла на хуманистичния, на ренесансовия идеал за личност. Личност. А цитатът е просто дума.по.дума.

След това четох "Седем дни за цяла вечност", но нещо не ме грабна. Сега и началото на "Първия ден" ми е малко изкуствено и невпечатляващо, но да видим. Само заради тоя цитат съм готова да му давам безброй шансове.

И се съгласявам с Мила. "Имаго" я взех днес и не съм я почнала, но и "Виенският апартамент" вероятно би ти допаднал. Тази мадама пише много изящно.