И кое списание цитира толкова нашироко Милена Фучеджиева?Барем почна да го уважавам малко повече. ;р

Тези,които не са нито побъркани,нито сърдити,са просто тъпи.
Чарлз Буковски

The quickest way to a man's heart is not through the stomach but through his chest, with an axe!

Вече съм толкова отчаяна по въпроса, че ме избива на черен хумор...

The more that I wait, the more time that I waste...

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които -
страданията да понамали -

а после да заспи - да спи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

Емили Дикинсън

Музикален е, не е литературен, но наистина е лайтмотив, така че идва тук:
"Да си вземем сбогом с онази любов, без която никак не можем... Не е лесно, не е лесно, у дома да се връщаш - да се връщаш бездомен.../... И все по-далече, и все по-назад, стъпки остават - остават зад мене. И от просяк по-беден, и от крал по-богат... "

Хм, баш литературен си е, щото иде реч за текст, все пак.

"... и в тази уютна, почти райска долина ще видим как бляска със синкавото си и със сребърното си острие един захвърлен в тревата нож. Това е самият живот в долината, захвърлен някога от някого или изтърван пътем. Всеки, който се наведе да го пипне или да го вземе в ръка, се посича, защото на този нож не е турена още дръжката и никой, като се навеждаше да го вземе в ръка, не знаеше откъде трябва той да се хваща и как да се държи..."
Из "Прашка" на Йордан Радичков

Защото тия дни имаше и живот, и райски долини.

Евтим Евтимов:

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

"M"

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с "М".
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето "М" край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава "М" - то в мисли нощ и ден:
"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква "М"
през мене като метеор премина -
в началото - "Мечта", а после - "Мъст"
и най-накрай - "Мълчание" и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със "М", без "М", и денем и ноще
измисляме самите си животи.

което обяснява и ника в скайп, за който пита

Много литературна тема, браво!

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Всъщност между третото и четвъртото ребро; с кинжал не е толкова грубо...
Има си и финес, пък после можеш ида си го вкараш в ръкава

Имате ли огънче?
Огънче, с което
да самозапалите
в себе си сърцето!

В героично време,
в прозаично време,
в неритмично време
то ритмично дреме.

Може би се плашите?
Зачестиха фактите -
почват със аритмия
винаги инфарктите.

Ах, кардиологио -
весела наука!
Имате ли огънче?
Още ли мъждука?

Поемете въздух!
Дишайте дълбоко!
То ще пламне бързо,
сигурно, високо.

Може ли сърцето
да бие по програма!
Имате ли огънче,
нищо страшно няма.

Si mis manos pudieran deshojar

Yo pronuncio tu nombre
en las noches oscuras,
cuando vienen los astros
a beber en la luna
y duermen los ramajes
de las frondas ocultas.
Y yo me siento hueco
de pasíón y de música.
Loco reloj que canta
muertas horas antiguas.

Yo pronuncio tu nombre,
en esta noche oscura,
y tu nombre me suena
más lejano que nunca.
Más lejano que todas las estrellas
y más doliente que la mansa lluvia.

¿Te querré como entonces
alguna vez? ¿Qué culpa
tiene mi corazón?
Si la niebla se esfuma,
¿qué otra pasión me espera?
¿Será Tranquila y pura?
¡¡Si mis dedos pudieran
deshojar la luna!!

Poema de Federico García Lorca

Constantly talking isn't necessarily communicating.

Eternal Sunshine of The Spotless Mind