Ако някой ви попита: кое е най-голямото богатство на човека - какво ще отговорите? Парите? Надявам се няма да изречете подобна глупост. Здравето? И волът е здрав, но какво от това? А, не - сигурно ще извикате: свободата! Красиво звучи, но нищо не означава. Тираните имат най-голяма свобода, но прави ли ги тя по-съвършени хора? Или, не дай Боже, да кажете: труда? Е, добре, отговорете ми тогава: защо природата е надарила единствено човека на тази земя и в цялата Вселена с този мозък? За да копаме и да чукаме камъни ли? Че за това много мозък не трябва... Човекът е създаден да мисли! Да прониква с мозъка си в далечината на космоса, в дълбочината на материята и в загадките на собствената си душа. А за да върши това - какво му е необходимо? Свободно време. Няма по-големи нещастници от тия, дето се бият в гърдите и се хвалят, че нямали минута свободно време, и дори се опитват, невежите му с невежи, да порицават публично естествения стремеж на човека да не работи. Защото човек работи - защо? За да яде, нали? Яде пък, за да живее. Живее, за да работи. Работи, за да яде... И кръгът се затваря, умираме бавно и накрая всеки се пита: за какво беше всичко, за това ли дойдохме на този свят, за да работим? Човек работи не по призвание, а по принуда, защото още не сме измислили как да се препитваме без да работим и без да воюваме - защото и причината за войните е същата.

Но нашите потомци ще го измислят.

Повярвайте ми, това е истинската свобода.

Стефан Цанев

"Обикновено човек разбира твърде късно явните истини, но на мен ми стана ясно, че главната разлика между щастието и радостта се състои в това, че щастието е твърдо тяло, а радостта — течно."

Селинджър, разбира се.

No more mr. nice guy

Пушач съм аз.Непоправим.
И мойта стаена черупка
пропита цяла с тежък дим,
прилича на лисича дупка.
Не се живее в нея ,не!
И мама с астмата си стара,
щом влезе,почва да кълне
и мен,и моите цигари.
Жена ми и децата с бяс
ругаят моят дим до бога.
Затуй сам си живея аз
в опушената си бърлога.
Какво да правя?Страст,порок,
за който всички ми се карат.
Все някой ден(о,ден жесток!)
ще спре и моята цигара.
Едва запалена,сама
тя в пепелника ще угасне.
Ще стане чисто у дома
и проветрено,и....ужасно.
Пердета,книги и килим
внезапно ще се измеришат.
Ала дали без моя дим
у нас по-леко ще се диша?
Дали в случайния пушач
пак няма да се мерна мигом-
една светубчица по здрач,
която в мрачината мига?

Ама че си глупава, Едит!

Ъхъ

Ако има нещо, няма нищо.

О! Сърцето ми на пепел стана!
Нищо не остана! Нищо не остана!

"обичам да ми липсваш
обичам да не ми липсваш
всичко свързано с теб обичам
обичам теб
и ми липсваш"

В една лодка се возим.
И какво значение има -
дали ти въртиш кормилото,
дали аз въртя веслата,
щом лодката потъва?
Потъва, потъва...

Обърни се за миг
и ще видиш
как най-верният плъх
ококорено рони сълзи,
маха с мокра лапичка -
сбогом!

Константин Павлов