много ме дразни тоя маймунски сляп патриотизъм

Не си ли му свикнала вече?

Повече ме дразни криворазбраната ксенофилия, досущ като "Криворазбраната цивилизация"

Всичко криворазбрано и прекалено е еднакво дразнещо. Колкото до избора - посредствен и твърде предвидим. Разочарована съм, честно казано.

Трябвало да спечели български роман - ОК, но защо "Под игото"? "Железният светилник" го бие по всички критерии за художествена стойност.

Съгласна.

Оф, моля ви се. Точно пък "Светилникът" никъде не може да му се намаже, дори няма основа, на която биха могли да се сравнят. Другите три от тетралогията обаче безспорно са по - добри, особено личният ми фаворит - "Гласовете ви чувам" .

На мен цялата тетралогия ми е любима, а що се отнася конкретно до "Железния светилник", предполагам, че го сравняваме с "Под игото" на основа "исторически роман"... е, въпрос на вкус.

"Исторически"? По - скоро би могла да ги сравняваш като "битови" романи, въпреки че в "Под игото" това са само няколко глави. На тази основа някак си по - съпоставими са с "Илинден" . Но да, въпрос на вкус. Лично мен "Светилникът" не ме грабна - минал си средата на книгата, а Султана още мята влажни погледи към Стоян и се чуди дали да го пусне да спи вътре... *прозяв*

Исторически, защото отразяват бита и начина на мислене на народа през гранични епохи, определящи историческата му съдба; примерно действието в "Железния светилник" се развива на границата с Възраждането и Лазар Глаушев е новият тип човек, възрожденецът. И там вече започват сблъсъците между новия и стария светоглед... А доколко "Под игото" е исторически роман, дали има съмнение по въпроса въобще...
А че повествованието върви малко мудно в началото, така си е, но аз точно такива книги обичам - ето, вътрешната борба на Султана, бла бла бла...

Според мен от петте български книги в Топ 12 "Осъдени души" е с най-голяма художествена стойност, например понеже не можеш да се досетиш какво ще направят героите след 100 страници; много са пълнокръвни героите там, да. Няма го супер-дупер Лазар Глаушев-Бойчо Огнянов, който съумява да бъде носител на всички човешки добродетели.
Но и аз споделям мнението, че "Железният светилник" е доста по-жизнена от "Под игото".
Не че и във Вазовата книга няма силни моменти, че не си е изиграла историческата роля и т.н., ма все пак.

При наличието на автори, носители на Нобелова награда самото обсъждане на българските заглавия е смешно.

А "Преспанските камбани" щото се развиваше светкавично бързо нали...само че този път влажните погледи бяха от страна на Райко Вардарски към Ния...

Е, не, защо. "Голямото четене", доколкото разбрах, беше за това при кого отива личната Нобелова награда на всеки българин /образно казано/, въз основа на което да се направи заключението за цялата нация. Имаше много стойностни български заглавия в класацията, по мое лично мнение с изключение на "Под игото" и "Осъдени души". Какво от това, че не са отличени от далеч по-компетентни авторитети от средностатистическия българин.