Атанас Далчев

ЛЮБОВ


Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,


която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.


Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.


И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.


Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

Любов

Обковани във пламък и броня,
в непрогледната вечер летим;
вее черната грива на коня
безпределност и жажда и дим.

Като никога ти си честита,
и не питаш – къде и защо?
И звънят уморени копита,
и пилеят искри от злато.

А на погледа пламнал във зноя
скрита обич безмълвно гори –
там ни чакат, о пленнице моя,
бели кораби в ранни зори.

И когато ти бъдеш невеста,
а над рамото месец склони, –
може би, ще нашъпнеш злочеста:
– мойта девствена младост върни!

Ала с коня във синята вечер
ще летим безпределно сами,
и не ще се завърнеме вече
в наште правни и скъпи земи.

Йордан Стубел

Кръстопът

Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
там с гордо пълновластие Нощта
от всички зли покраища в света
на пир извика вихрите метежни.

От юг потръгна неброима рат,
от север друга с тътен се зададе
и пламнаха сред облачни грамади
усмивките на ужаса злорад.

Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
безсилно сред тържествения рев,
там пътник на смъртта пред черний зев
ридаеше, от бурята настигнат.

И може би (през рани спомням аз!)
то беше бурята на мойта мъка,
нависнала стоглава и сторъка
над моя свят в един безумен час.

Аз помня как утихна нейний пламък,
като заря на угасен пожар,
и помня, че от моя скъп олтар
не бе остало камък върху камък.

---------------------------------

Сега понел надежи-мъртвеци,
спасен, аз бродя из пустини снежни
и свойта мощ и пролетни венци
сънувам в полунощи безнадеждни.

-- Димчо Дебелянов

другарят Чарлз Буковски

I hate to get out of bed

in the morning

to
consign myself to
whatever
is
there.

in the old days
(when I had better

sense)

I just stayed in bed
for 3 or 4 days and
nights.

now

I rise toward that
weary sun

walk
across the room

noting
my toes
hands
feet

realizing that
my survival is
dictated by
acts to be
fulfilled

the first is
pissing
and often
the last is

pissing

we really aren't very
much.

damn the bathing beauties
and the great works of
art

I hate to get out of bed
in the morning.


* * *

when we were kids
laying around the lawn
on our
bellies

we often talked
about
how
we'd like to
die

and
we all
agreed on the
same
thing:

we'd all
like to die
fucking

(although
none of us
had
done any
frigging)

and now
that
we are hardly
kids
any longer

we think more
about
how

not to
die

and
although
we're

ready

most of
us

would
prefer it
alone

under the
sheets

now
that

most of
us

have fucked
our lives

away.

Силно.

Не харесвам "Рамбо 13", но този май има добри неща. А долното размазва.
http://liternet.bg/publish7/icanov/hristos.htm

Нещо, на което попаднах случайно и много ми хареса. Авторът е безизвестен...

Зима

Такава е, очаквано нетрайна.
Вали и трупа,
после се топи...
Вали безотговорно.
В кал и скука.
Изкуствено дори вали.
И в малките снежинки даже
трупът на куче
не е труп...
Аз тази зима я познавам.
И вдишвала съм я...
Сезонна не е тази зима.
На бас се хващам,
че е само смут!
Очакваната,
нетърпима зима,
е само дребен,
синтетичен студ...

Иван Христов много ми харесва.

Мили татко,
ти навярно
гледаш отгоре
и виждаш
как аз станах
за смях
на глупците,
как ме разхождат
по стъгдите
във клетка
с надпис —
„Свободен“,
как усърдно
се уча
да продавам
златни монети
за жълти стотинки...
Сега
пътувам в трамвая
студен като
гробница
и се чувствам
сякаш току-що
излязъл
от някаква
болница...
Не тъжи,
исках само
това да ти кажа




Трябва
да си мислим
за добри неща,
за добри
и хубави неща.
Понякога,
изпреварвам
времето.
Понякога,
чувам Глас:
„Почакай,
не бързай,
Иване,
когато скоростта
на протичане
надхвърли
човешките измерения,
тя е равна
на нула.“
Навярно
преживелите стрес
са склонни към
лоши мисли.
Не знам
историците
как измерват
времето,
но знам
как се остарява
за една секунда
с двайсет години.
„Почакай,
не бързай
Иване...“
Трябва
да си мислим
за добри неща
и знам,
че те ще ни се
случат

Ех, не успях да го намеря преведено на български. Четохме това стихотворение на Рилке по немски език навремето и много ме хвана.

Der Panther

Im Jardin des Plantes, Paris

Sein Blick ist vom Vorübergehn der Stäbe
so müd geworden, dass er nichts mehr hält.
Ihm ist, als ob es tausend Stäbe gäbe
und hinter tausend Stäben keine Welt.

Der weiche Gang geschmeidig starker Schritte,
der sich im allerkleinsten Kreise dreht,
ist wie ein Tanz von Kraft um eine Mitte,
in der betäubt ein großer Wille steht.

Nur manchmal schiebt der Vorhang der Pupille
sich lautlos auf -. Dann geht ein Bild hinein,
geht durch der Glieder angespannte Stille -
und hört im Herzen auf zu sein.

ето и на англ ( но който знае немски, друго си е оригиналът)

The Panther
translation by Auvi Chakder

His eyes, from passing on the bars around him
have grown so weary, they no longer see.
It seems as if a thousand bars surround him,
beyond those thousand bars, no world will be.

The supple turnout of his sturdy treading,
which in the slimmest circling gesture lands,
is like a dance of strength around a threading
in which a mighty will, gone numb, now stands.

Just sometimes lift the curtains of his sensing,
up soundlessly – an image enters in,
and passes through the body's silent tensing –
ends at the heart, and dies within.

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда -
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата -
какво тя точно значи, -

както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа -
болно и определено.

от Емили Дикинсън

ето нещо, дето го е написал един приятел - бат' Манол
размазващо яко е

Факти, полупризнания

сложете й име
каквото и да е
тя ще е красива
поразително красива
със смях в ъглите на лицето
с ужасно ироничен поглед
но някак съучастнически
забързана или спокойна
приказлива
темерутестите не си струват
хаплива
в пряк и преносен смисъл
изискана в нещо неочаквано
и небрежна
за което мъж не смее и да се надява
по-силна от нас
но не бива да го знае
ще можем да я определим
единственво като разкошна
пищна или стройна
все още гимназистка
уж наивна
студентка с класически профил
или изпечена стара мома
на трийсет и осем
но ще е красива
поразително красива
с благозвучно име
всъщност дори да се казва цура
то пак ще звучи благородно
в ушите ни влюбени
ще пие вино
или лимонадата си като вино
ще става късно
или ще се побърква от работа
ще пуши нервно
или ще се гнуси от тютюнев дим
ще готви с чубрица
или ще предизвика пожар в кухнята
но о господи
винаги ще е красива
поразително красива
ще си лягаме с името й
ще ставаме с лицето й
то понякога ще се сменя
защото сърцето на мъжа
е срамна работа
няма да вярваме
че може да ни обича
няма дори да страдаме
ако се смятаме за необикнати
защото си знаем
свине сме
не я заслужаваме
а да я познаваме
вече е привилегия
когато я желаем
ще си свирукаме
до момента в който се окаже
че всъщност сме обикнати
или поне прелъстени
което не е малко
и кой е сега кокетката
мъжът разбира се
а той не е красив
тя е красива
поразително красива
ще откриваме безмълвно в нея
всички други
случайно мернати
видени на филм
измислени от писатели
разлюбили
които сме обичали
няма да й признаваме
че я виждаме с лицата на другите
тя си е тя
красива е
поразително красива
не искаме да я обиждаме
наистина не искаме
когато сме при нея
ще мислим за вечността
когато сме другаде
ще мислим за нея
и с двете глави
ще ни харесва мисълта
че можем да държим
любовта под сурдинка
че само леко сме хлътнали
че всичко е временно
но ще си знаем
че тя е красива
поразително красива
и дори когато сърцето
понаболява
ще се радваме
защото това е хубаво чувство
да си влюбен е лукс
старомодно е
но е хубаво
поразително хубаво
и като не ни мине номерът
пак е хубаво
ще я мислим когато не я е грижа
ще я пренебрегваме
когато се тревожи за нас
ще я обожаваме
ще я лъжем
ще има нещо фройдистко
ще има абстиненция
ще бъде сладко все пак
и мъничко да страдаме
о сладко ще бъде наистина
ще се притесняваме
да й говорим мръсотии
ще бъдем неспокойни
в леглото й
няма да знаем
как да я глезим
защото сме недодялани
няма да сме я заслужили
няма да я имаме за даденост
а с това тя ще ни държи в шах
ще се разтапяме от гласа й
смехът й ще ни разтърсва
ще изтръпваме от веждите й
дланите ни дълго ще помнят
гърдите й разбира се
ще я откриваме навсякъде
и с това ще оправдаваме
изневярата
няма да ни бъде скучно с нея
ще се надяваме силно
и тя да не скучае
защото си даваме сметка
че лесно би си намерила
хиляди поклонници
а това не ни се иска
в крайна сметка
ще прекараме живота си
като придатък на сантиментите
а който не го направи
не ще да е живял нещастникът
по пейките засмукали бутилките
един на друг ще си признаваме
че тя е свястна
а ние сме си головодници
и само тъй потайно
ще сме отдали дан
на кротичката истина
че сме останали
момчетата с изцапаните дънки
неловки пред момичето
с очите сини или сиви
с косите къдрави
с вълнуващи извивки изпод тениската
с косите черни като
нещо много черно
с косите развълнувани
с ръцете толкова красиви
поразително красиви
с косите златни
сребърни и бронзови
напразно ще ни бъде
да си казваме
че няма жена композираща
защото и ние не сме
композитори
а пък тя композира душите ни
макар да са груба материя
въпросните наши души
не като нейната красива
поразително красива
красива поразяващо
като барон мюнхаузен
пред венера
във вулкана
ние сме
поразени мадам
сразени сме

Това беше наистина добро!

___________________________

Е

Сенки на лястовици и пеперуди
кръстосват слънчевата ливада.
Сянката на кипариса
сочи на север.
Крушата вече е жълта.
Морето е хладно и синьо.

Който обяснява света -
го убива.

14 times (multi)like..
На кого е?