Тия дни свърших сборника с разкази "Българчето от Аляска" на Деян Енев. Много хвалби изчетох за книгата, обаче аз лично не бях впечатлена. Имаше приятни неща, но повечето бяха някак... аматьорски. (При условие, че в анотацията Калин Терзийски нарича Енев "вечен писател" определено очаквах нещо по-специално от просто приятни късчета софийски живот от преди 20-30 години).

Сега съм на "Реквием за никого" на Златко Енев.
А после планирам малко Паланюк с "Оцелелият" и ако се докопам - Алесандро Барико с "Океан море".

Деян Енев е много добър писател, потърси си "Всички на носа на гемията" и "Господи, помилуй".
Оцелелият е брутаааална.

Тъкмо приключих "Сойка-присмехулка" и настървено жонглирам между Йовков и "Мизъри" на Краля.

Ооо, "Мизъри", "Мизъри"!

Днес довърших "Спасителят в ръжта". Обожавам книги с провокативно заглавие, в които тръпнеш и чакаш, и чакаш и тръпнеш да разбереш смисъла му. Книгата впечатлява не със сюжет, а с начина на изказ, самите мисли и действия. Какво да кажа повече. Уби ме.

: )

Точно нещо такова ми се чете от доста време насам! Други препоръки, освен "Спасителят в ръжта"?

Хах, ами не знам.. нещо друго на Селинджър? Утре почвам "Девет разказа". Само държа да отбеле, че не всекиму би се харесал неговият изказ. Не знам доколко си запозната, но не очаквай нещо стил "Гордост и предразсъдъци" : ) Друг му е чарът : )

Иначе се сещам за "Поща" на Буковски, но за да я четеш трябва наистина добре да ти понасят цинизмите : ) You've been warned!

+1

Свърших Бредбъри.
Сега за хиляден път започвам "По пътя" на Джак Керуак.

Дочетох "Ние бяхме (в) Сектор Б" и започнах "Двете Диани" на Дюма-баща.

И.. днес започнах "деветте разказа" и не съм очарована. Нищо общо няма със "спасителя". За стила говоря. Май ще започна нещо друго.

Е не ми се пули. Обясни вместо това какво общо имат освен автора?!

Всичко? "Спасителят" първоначално е цикъл от разкази, дообработени от Селинджър така че да се получи роман.
Прочети поне "Теди"

Ама чакай малко ся.. Първо "спасителят"е от първо лице, второ самата история е малко или много завършена, макар и сюжет да няма някакъв особен такъв и трето начинът на изразяване няма нищо общо. Тея разкази ся ми някви мега рандъм, може и проблемът да е в мен, не твърдя, че са безсмислени или нещо от сорта, но просто не е това, което очаквах вече чела "спасителя".

Редувам Стефан Цвайг, Елин Пелин и Буковски - леко безумна комбинация, но се получава добре

Още ми е трудно да преценя дали ми харесва