Ох, всичко, изброено от вас, плюс "Пипи". Особено "Хайди" - прекрасна книжка е, преди година си я препрочетох с такова удоволствие и умиление... Също и индианските и морски приключения, "Граф Монте Кристо", "Тримата мускетари" и др. Ах, да - и "Патиланско царство" - наизуст я знаех, баба ми толкова ми я четеше... на нея се научих и да чета - съвсем инцидентно. Голяма книга е.
Иначе тия, дето уж минават за детски, а не са, ми бяха направо страшни, когато бях малка - "Алиса" и "Малкият принц", например. Сега се чудя и как се опитват да пробутат Туве Янсон към детските писателки - престъпление е.
Оооо, как щях да забравя - "Сърце" на Едмондо де Амичис. Четяхме я в училище, когато имахме час на класния - винаги ще бъда благодарна на моята учителка за това - никога не ни е разправяла някакви поучителни истории, нито ни е насочвала вниманието към нещо конкретно в книгата. Просто я четяхме наред - а в нея има и бедни, и богати, и болни, и умиращи деца, родители, които стават жертва на инциденти, има похвали, щастие, добри и благородни постъпки... абе, тази книга ще е част от възпитанието на моето дете един ден. После се оказа, че я имаме и в нашата библиотека у дома - препрочитах я, когато бях в 9ти клас някъде и все още ми действаше толкова силно.
Да не забравяме и детективските романи, които аз лично обожавах; също и "Робинзон Крузо" - книга, която винаги ще свързвам с периода, в който бях болна от скарлатина и се научих да играя федербал, защото нашите вече не знаеха какво да ме правят у дома, след като прочетох книгата. 
|
Приказки! На килограм!!! Обожавам Андерсен! И оригиналните Хиляда и една нощ /трябва да има тема за любими приказки бтв 
