Уоууу, веднага се включвам тук =) (Макар че после кой ли ще ми чете чаршафите, ама аз да си направя кефа...)
На първо място слагам първата си книжка - Мечо Пух. Няма какво да се обяснява за нея...
На второ място е Автентичната котка на Тери Пратчет. Обичам я, както обичам котките, с други думи - много. Винаги ме разсмива, винаги. Ако съм в лошо настроение - тази книга е лечението.
Оттук нататък имаме "Бяс и Рози" на Стефан Кръстев - сборник разкази на един изключително талантлив български автор, когото за съжаление твърде малко хора могат да оценят. Той е нещо като прогресива в музиката - трябва да узрееш за него.
Също така - Дюн на Франк Хърбърт. А дори още не съм прочела последния том. Трудно ми е да изброя всичко, което обичам в тази книга, но накратко:
1. Изключително описателна. (А в крайна сметка смисълът на описанията не е да ги запомниш. А да ги използваш в конкретния момент, за да си представиш визуалната картина - а в Дюн тя се запомня толкова лесно, че е чак приятно.) С тази книга мога да си представя всичко - пустинната планета, градовете, малките селища, двете луни на небето, всичко...
2. Силен психологизъм. И доста философия. Всъщност, ще ми трябват още известен брой години житейски опит, за да я разбера напълно.
3. Това вече е малко сложно за обяснение. Повечето книги, повечето съвременни истории, филми и каквото се сетите, са силно поляризирани. Имаме добро и зло, едното надделява над другото. Обичаш едното, мразиш другото. Което, естествено, не е така в живота. А книгата пресъздава именно живота. Всеки герой е уникален, притежава както добрите, така и лошите си качества, разгърнати еднакво добре, така че да могат да се осъзнаят и възприемат по еднакъв начин. Четейки я, все едно съм в реалността, въпреки че не съм. И това е много освобождаващо.
И ще добавя не отделна книга, ами цял автор - Джубран (или първоизточникът на Коелю). За неговите книги няма описание, те са изключително философски настроени, сюжетната линия при тях почти липсва. И е прекрасен. Почти му събрах книжките, остават ми само двечки...
/ с книги като "Денят на Чакала","Досието ОДЕССА","Афганеца","Кучетата на войната".
Помня,че я прочетох за един ден,когато бях на пет.После съм я препрочитала десетки пъти,все още помня много откъси почти наизуст. 
