продължението..
Момчето се изправя и напуска салона. Публиката мълчи. Аз също.
... сцена... тишина, която чака въздействащия глас на актьора .. но него го няма.. прожектора осветява артист, който е закрил лицето си с ръка за да прикрие болката на наранената си душа..само за броени минути той успя да се увладее и отново се преобрази в ролята на своя герой ..
Спектакъла продължи и беше едно от най – хубавите неща, които съм гледала.
Замислих се над случилото се .. и над различните мнения, които имахме в моята компания след като излезнахме от театъра. Благодаря ви за отговорите..помогнаха за да затвърдим факта, че хората са различни и имат право на различна реакция в дадена ситуация и собствено мнение