"Царицата на чардаша" е абсолютен връх. "Хубавата Елена" има също много хубава музика и е забавна като цяло. Но! Не в Музикалния театър, блаааах.
А има и толкова прекрасни мюзикъли, които чакат да бъдат открити... и не, не говоря за "Евита" или "Мис Сайгон" - поредният позор на ДМТ. *въздъхва*

разбрала съм се тия месеци да отида с Billy и една приятелка

Като един огромен фен на операта няма как да не напиша някой и друг ред в тази тема. Като начало смятам да изтъкна факта, че операта "Трубадур" ми е любима, гледал съм я около 10 пъти и пак бих я гледал. Но като цяло за мен няма по - голямо изкуство от операта .

Иначе представям на вниманието на всички любители на операта следното клипче : http://zazz.bg/play:f0d2ab15

Camel, поздрав с най-добрия български Манрико в момента:
http://youtube.com/watch?v=u-PxoIcTSno&feature=related

Какво друго харесваш? И, ако те интересува, имам ВЕЛИКАНСКИ записи на "Трубадур".

Като чест посетител на ДМТ няма как да се съглася с теб, търговецо на кристал. Ако за Евита просто не бяха подбрали състава добре и почти всички имаха отвратителен акцент, то постановките на Царицата на чардаша и Мис Сайгон са изключително стойностни, стига да попаднеш на добрия състав, тъй като въртят поне три.

Постановките са позорно слаби като режисура. Всичко е илюстративно, но то не може и да бъде другояче - при мафията на Доневи - единият е стигнал възрастта, в която се радва на щипещи се по задниците артисти и артистки и, освен това, никога не е блестял с талант (винаги е еднакъв, скучен до затъпяване), а синът му никога няма да блесне с такъв.
Както каза стария Донев на младия: "Я, Стефко, как си го направил! Ама то много красиво, такова едно... оперно..." Пък конфликт, пък отключващо събитие, пък мотивация... няма, братче.
Тъй че не ми говори за ДМТ. Имат няколко добри солисти, да - Марио Николов, за когото скоро писах, че не знам какво му се е случило през лятото, но дано да продължи да му се случва , Катя Тупарова (която обаче постоянно изтикват все по-назад), Ники Павлов (когото смятам за свое откритие), Богомил Спиров, ако успееш да го чуеш (т.е. много хубаво звучеше до миналия сезон - в началото на този беше кошмарен)... Толкоз. Пеньо Пирозов също пя добре на един от последните спектакли на "Прилепа", но не знам дали не е било случайност.
И преди да ми напишеш в отговор Марияна Арсенова, ще те помоля - недей. Не искам да мърсим темата с присъствието на евтини курволяци, сипейки дитирамби по красивите им крака.
Ако модераторите искат, да цензурират. Аз не искам.

* Чардаша е единственото нащо, което търпя в ДМТ и го търпя само заради музиката. При все, че го слушам веднъж на сезон, с много добре подбран състав - иначе си имам такъв разкошен запис с Геда, че няма смисъл да ги слушам тия халтураджии.

Звучиш доста афектиран, да не би по някакъв начин "мафията Доневи" да е засегнала твоите или интересите на някой близък? Това би обяснило тона и речника ти.
Не претендирам да съм експерт по оперетна режисура, но не виждам нищо неприятно в постановките на Донев-старши - прави необходимото, за да бъде посредник между произведението и публиката, съобразено естествено с ограничените средства на театъра - все пак оперетата и мюзъкълът не са най-популярното изкуство у нас. За Донев-младши не мога да взема страна, тъй като просто не се сещам какво е режисирал той.
Някои солисти са по-добри от други, да, което е нормално. И определено няма да се съглася с мнението ти за prima donna-та на театъра, още по-малко с незавидния епитет, който й отправи. В оперетата и още повече в мюзикъла главните роли не се изпълняват от лелки прехвърлили четиридесетте и имащи трицифрено число за килограми, както най-често в операта(все пак Лехар не е Вагнер), и предполагам че човек с твоите претенции би трябвало да знае това. Затова на сцената трябва да има единство от визия и гласови данни, какъвто - поне според моето скромно мнение, разбира се - е случаят с Марияна Арсенова.
В заключение, почти всеки път, когато излизам от ДМТ, го правя с непринудена усмивка и по-щастлив, от когато съм влязъл. А това е най-важното.

Не, Доневи не са ме засегнали, просто имам нещастието да ги познавам отблизо и да съм гледала достатъчно "истински" постановки, за да установя, че методът: тук влизаш, тук я щипеш, там заставаш и запяваш, а след това излизаш отдясно, не е читав. По тази логика оперната режисура не би следвало да се учи 4-5 години, а би било достатъчно да се вземе произволен клавир и да се следват ремарките. Те са непрофесионалисти, но, подобно на ректора на ДМА, са несменяеми още от Живково време, защото съумяват да са с всяка власт. Това са отделни въпроси.
Най-големият проблем на публиката ни е, че е съвършено всеядна и никога не би освиркала слаб изпълнител или слаб режисьор, за разлика от разбиращата публика на театри като alla Scala, където са били "омяуквани" и освирквани изпълнители като Аланя, Флеминг, при това - в наши дни. Важното е да се гледа критично, защото имаме много режисьори и певци, които наистина МОГАТ. Има и такива, които не могат - тъпото е, че точно те се толерират поради особен род отношения с особен род хора. Радостното е, че ДМТ имат певци като Марио и Ники, но с това качество на продукцията ще им е все по-трудно да ги задържат (а Марио започна да се изявява и като режисьор в Търново, може да му се услади).
Още нещо - откъде знаеш колко парисе отпускат на ДМТ годишно? Не са малко, повярвай ми. За хонорарите, които Донев сам си пише - и те не са никак малки.
Мога да ти говоря много по темата, но всеядността започва да ме дразни все повече, просто защото тя е гаранция, че статуквото няма да се промени.
* Не знам защо мислиш, че ролите в операта се изпълняват от дебели лелки (много стереотипно мислене имаш) - Елена Баръмова, Жени Ралчева, Йоланта Николаева, даже и Ина Кънчева, която не понасям... хич не са дебели, пък гласове имат. Визията не е най-важното - нито в операта, нито в мюзикъла (Марио далеч не е първа хубост ) - за щастие. И не ми обяснявай, че Вагнер не бил Лехар и обратното - не могат да се сравняват несравними неща (да не говорим, че най-големите Вагнерови певци са сухи вейки ). За М.А. дори няма да те удостоя с отговор - щастлив си, че не я познаваш в живота. Гледай си я на сцената и й се радвай, щом си я харесваш.

Нужно ли е да се вглеждаме в причините за т.нар. от теб 'всеядност'?!?
Възможно ли е сравнение с публиката на "Ла Скала" и българската? Нима там вкусовете не са се изграждали в продължение на векове, нима премиерите на Верди и Пучини не са там(може и да не са, блъфирам :Р), когато връх в българското музикално изкуство са били бунтовните песни, изпълнявани от любителски духови оркестри?
Според мен що се отнася до оперетното изкуство и мюзикъла, то не тази хм, всеядност на публиката е главният проблем, а именно възрастта на почитателите на първото и недостатъчната известност на второто. Първо се възпитава любов към съответното изкуство, а впоследствие естествено се формира и вкус.
Аз нямам претенция да разбирам от класическа музика, в това число и оперета, но не съм глух. Чувам, когато гласът на някоя (оперетна) актриса й изневери с някой диез, както и усещам, когато някой (оперетен) актьор с лекота вземе висок тон и го задържи. И прилагайки максимата на Дж. Бърнард Шоу, "Ако не получаваш това, което харесваш, то по-добре да харесваш това което получаваш."(А определено не съм получил високобюджетна постановка на "Фантомът от операта"), съм склонен да омаловажа първото, и силно да аплодирам второто. С това считам задочния ни спор за приключен, и смятам, че поне за нещо ще се съгласим - че "Царицата на Чардаша", "Сильва", "Die Csardasfursdin" - както и да се нарича - е най-стойностната оперета, надскачаща и надживяваща своя иначе лек, неангажиращ и преходен жанр. Жалко, че не е добила широка популярност като "Веселата вдовица"...

Просълзи ме. Наистина.

Настръхнах- браво на такива хора

И за да не спамя- много харесвам класическата музика. Честно казано не съм присъствала на много опери, но съм гледала някои от най-известните най- вече на DVD- просто не се имам за достатъчно пораснала, за да мога напълно да ги разбера. С оперетите въпросът е друг- обожавам ги- дори съм пяла дует от "Царицата на чардаша" на един концерт

Наистина такова изпълнение трудно може да се види в днешно време.

хахаха всичките ги разрева
Наистина изпълнението е готино.

1 дума не разбрах, но въпреки това
мн ми хареса ;-]

Ако ви се гледа нещо мащабно с добри изпълнители, но в зала с лоша акустика и, следователно, нужда от микрофони (но пък за сметка на това - популярно заглавие и хубава музика) - Зала 1 на НДК, 9 януари, 19.00 - "Атила" на Верди. Вероятно сте видели вече големите жълти чаршафи...ъъъ... афиши.
Ще пеят Юлиан Константинов (от доста време пее в Италия, брат е на волейболиста Пламен Константинов, доколкото това има връзка, де...), Калуди Калудов, Линка Стоянова... изобщо, звезди отвсякъде, при все, че аз бих предпочела други "звезди".
Та... считайте се поканени. Музиката е хубава, но за атмосфера - не гарантирам.