Аз не си падам по филми и мн рядко гледам. Скоро една приятелка ми прати филма "Lilja 4ever", който тя е превеждала. Препоръ4вам ви го !!! Ако не можете да го намерите, се свържете с мен на devinski@mail.bg

Of mice and men -
мн трогва, а голяма част от девойките си и изплакват очите направо.

Мен специално много ме трогна Невероятната съдба на Амели Пулен, но в положителен смисъл - много истински филм, човешки... Нещо което все по-рядко може да се види по американските бози, с които ни промиват мозъците. Друг филм, който ме е развълнувал по подобен начин е също с участието на Одри Тоту - Най-дългият годеж. А филмът, който винаги, когато гледам ме разтърсва е Гладиатор. Или по-точно сцената, когато умира и се "връща" при семейството си - как върви към къщата си и докосва житата. За мен като цяло това е най-красивата сцена, която съм гледала в някой филм... адски ме трогва винаги. Носи някакво усещане за вечност и покой...

Но пък не можеш да не признаеш, че музиката и песента към тази сцена - "Now We Are Free" на Лиза Джерард допринася с 50% за перфектното внушение

Едит - Както и репликата на Джимон Хонсу (Джуба) на края на филма - "And now we are free. I will see you again... but not yet... Not yet!"
Страхотен финал

Напълно съм съгласна с теб. В крайна сметка внушението е комплексно. Не може да се получи такъв поразителен ефект ако ги няма всички елементи, които сетивата ти буквално да попият - адската чистота и естетика на това, което виждаш и неземната музика, която чуваш, както разбира се и изключителното актьорско изпълнение.
В този ред на мисли - The House of Flying Daggers (не помня как беше преведено на БГ) - като сюжет не бих казала, че ми направи някакво кой знае какво впечатление, но има толкова красиви сцени, които не мога да подмина с лека ръка. Примерно имаше една сцена как се трепят в някаква бамбукова гора - изпитвах наслада само да гледам и да слушам, без да влагам грам смисъл в историята (или в случая как някакви се ръгат с бамбуци ). Както и накрая как се сменяха сезоните, докато девойката умираше... както казах - нищо ново под слънцето - любовни триъгълници колкото щеш по филмите, но докосва силно слуха и зрението

Бях се зарекла, че няма да гледам P.S. I Love You, обаче стана така, че го изгледах. Много катартичен, голям рев пада, препоръчвам го заради историята - трогателна е, да. Джералд Бътлър също е симпатяга.

Филмът, който може би най-много ме е трогнал, е Форест Гъмп.

Дързост и красота естествено

Аз си спомних за преди едно десетилетие и ще кажа с ръка на сърцето - Волният Уили!

емииии "Матадор", "Изкуплението Шоушенк", "Любов по време на холера" и един по-стар - "Записки по един скандал"...

"Писмо в бутилка", "Загуба" с Жулиет Бинош и Джеръми Айрънс

И "Изкупление"!!!

Мисля, че някой вече спомена за бутона Edit...

Наскоро го гледах... много е хубав

За Notebook не ми беше интересен

За трогателен филм ...честно казано има само 1 на който съм се просълзявал всеки път като го гледам и колкото и тъпо да звучи филмът се казва "Флюк"

Препоръчвам American history X и (Green Street) Hooligans

За други не се сещам в момента