Rodd1ck написа:
Пи е добър майндфак с тая Ирейзърхедска визия и усещане, като някаква математическа версия на Икар и изгорелите му крила, правен без пари и оригиналния монтаж. Но трябва да си го припомня него, а и Реквиема може би.
Ами, радвам се, че някои го намират за такъв. Аз лично изобщо не го приех като майндфък, а като чиста подигравка с интелекта ми. Филмът доскучав аи губи идеята си някъде по средата. Лута се между визията на "Brazil", "1984" и примерно класическия Кубрик, само дето според мен така и не открива собствен стил.
Ако сцена, в която ръчкаш собствения си мозък с молифф е достатъчна да го класифицираш като майндфък - ОК, на мен все нещо ми липсваше. Все беше една крачка встрани. Да не говорим че самата идея на филма ми изби прекалено много на Кинг от алкохолния ми период. Буквално края му ми остави усещането от "Балада за гумения куршум" на върха на езика. Не че имам нещо против баладата, обаче вече я бях чела и нямах нужда някой д аизползва основната й линия, само че с леко променен сюжет....
Реквиема ми хареса, защото просто си разказа историята - почна от началото, стигна до края и свърши там. Четири (+-1) човешки истории, разказани простичко, без излишни превземки, но и достатъчно колоритно. Да кажем че е един от онези филми, които изгледах с отворена уста, и на края на които ми стана едно такова тъжно, че съм го изгледала, знам какъв е и никога повече няма да мога да изпитам удоволствието да го видя, без да знам какво става в следващата сцена.

Та по темата - препоръчвам Реквием за една мечта с две ръце, два крака и ухо и половина
