По заповед на щуката и по мое желание... оппа, не беше тази приказка... е, по предложение на Жо и по мое желание (да бъде волята ми!), подновяваме оперните "надпявания".
Според еднолично взетото решение, най-подходящ старт за сезона ще е ария, която някои от вас чуват за пръв път. Тенорова е (чувам ли "ура"?), кратка е (да повторим упражнението от предишната скоба) и подбраните имена си струват (мда, три пъти "ура").
Ето и предложенията за изпълнения на "Amor ti vieta" - операта е "Федора" на Джордано. Рекламации не се приемат.

Павароти
Карузо
Джили
Tенели
Доминго
Талявини
Геда
Бьорлинг
Арагал
Карерас
Корели
Дел Монако/Пертиле/Бьорлинг (това трябва да се чуе, най-малкото, за да се "запознаете" с Пертиле)

Е, стига толкова - като за season opening е повече от достатъчно. И се чувствайте свободни да споделите всякакви впечатления от арията (тук можете да видите и превода на текста) - който иска цялата опера, да свирне, никак не е лоша. Имам я и на видео с Доминго и Френи, а също и с Доминго и Ското, но с по-лошо качество.

Например, да започна аз този път с благодарности за неочаквано бързата реакция и приятна изненада...
Павароти - хареса ми, но той винаги ми харесва.
Карузо - видя ми се направо немощен, особено в края. Нз откога е записът, нали накрая е пушил прекалено много...
Джили - чудесен е! Като да е писана за него, но последното дишане...Все пак 1919 г.
Тенели - по-добър от Джили и Павароти!
Доминго - от най-добрите негови изпълнения, а той си може много, макар и не винаги.
Талявини - чудесен глас и величествена итерпретация - направо химн!
Геда - силно като Талявини, но концертно изпълнение, а не оперно. Силната стара школа.
Бьорлинг - как да не ти хареса, но имаше нещо механично и неизразително в него...
Арагал - на пръв поглед нищо особено, но почти перфектно.
Карерас - еми много е добър! Нека сега някой да ми каже пак Драми на килограми!
Корели - той ми е слабост от край време! Перфектен е и тук, а дикцията....
тримцата - интересна подборка. Само на мен ли ми звучат доста еднотипно?
Жалко че го няма Ланца...Но не може всичко... Все пак http://www.youtube.com/watch?v=gjIARqtJne4
Това бе най-трудният контест дотук, поне за мен. След дълги колебния старата школа е с категорично предимство, вероятно защото съм историк :
1. Корели, сигурно защото съм пристрастен.
2. Талявини
3. Тенели
4. дел Монако
5. Карерас

Само бързичко да уточня, че никога няма да видиш израза "драми на килограми", отнесен към Карерас. Не и от моя страна.
Аз това лято повечето записи съм ги изслушала по десетина пъти, затова имам идея за подреждането (това се превърна в арията на отминалия сезон, да), но ще го напиша по-късно.
Иначе определено си прав. Това, и по мое мнение, е най-трудният контест дотук. Няма да питам дали арията ти харесва - мен финалът си ме разбива и това е.

Мисля, че съм слушал тази ария само веднъж на живо и не ме впечатли, но беше отдавна. Тук наистина ми хареса, а финалът си е един път!
Ще чакаме включване и от другите ни участници.
Сори, драмите бяха за партньорката на Карерас!

Мммм, сега установих, че не съм се разписала в темата - срамота...
Тук е много трудно да отделя фаворити, защото, наред с обективните критерии (да могат да го изпеят, все пак ), се намесва и сантиментът и онова, което аз бих искала да чуя в тази ария, ако се наложи някой да ме убеждава с тези думи. Понеже, да, изредихме ги доста, но не на всеки от тях бих повярвала, честно.

Тази ария, както вече ви казах, я обожавам. Най-хубавото е, че е кратка - той идва, шашка я тотално и толкова. Тя да му мисли - ситуацията, един вид е: "плюя си на фасона ( ), обаче трябва да те накарам да разбереш, че ме обичаш и да го признаеш пред себе си, но няма да си губя времето да те убеждавам - просто ме изслушай и реши, ще бъда кратък".

Това и търся - колкото и невероятно заобиколно и неясно да го обясних.

Да кажа за Ланца първо - ужасно се радвам, че започнахте да търсите името му в контестите, това беше идеята ми още в началото. Истината обаче е, че той в тая ария за мен няма никакво място, понеже рискува да се размаже, ама така да се размаже, та чак да се разтече - което го прави и съвършен Пинкертон за любовния дует, например.

Карузо го включих а/защото е Карузо (каквото и да си говорим, изпитвам истинско страхопочитание към някои имена) и б/защото на пианото е самият Джордано (това пропуснах да го отбележа).

Корели и Дел Монако няма да ги коментирам, всичко се чува, уви. ОСОБЕНО при Дел Монако. Този човек с тая сила и с тия вокални проблеми... не знам как е станал певец, а не тромбонист, примерно. Поне откъм обем на белите дробове го докарва.
Талявини пък е мноооооого размазан, все едно ще ми разказва приказки за лека нощ - аз с това темпо ще заспя, преди да е свършил с обясненията и да сме стигнали до същността на нещата - либя ли го, в крайна сметка, или не.

Та... моите хора в тая ария са: Карерас (въпреки, че този запис му е много късен и въпреки, че пее "amAr", което бих простила на малко тенори - оф, какво си играя, той клати като за световно, но откъм енергия му се получава, само заради това го слагам И тук); Бьорлинг (но в записа с Дел Монако и Пертиле) и самият Пертиле по един съвсем различен начин. Бил е прекрасен тенор, тепърва ще го пускам в други контести, защото той е представител на една много стара школа и въпреки това не звучи немодерно. И Арагал и Джили. Мда, Пертиле, Арагал, Джили и Бьорлинг, но не мога да ги подредя, абсурд.

Павароти я пее перфектно, но, както винаги, в някоя от крайностите - или съвършено студен, или с една преливаща емоция, дето аха-аха да те трогне и не те. Но да, тук е добър, малко протоколен, наистина, но арията носи.
Като казах "протоколен", та се сетих - при Арагал го има това, и адски много ме зарадва. Толкова простичко изпълнение, така обикновено звучи, пък си каза всичко и почти видях как се покланя и се засилва да си ходи... МНОГО ми хареса. Един от най-добрите в този контест, поне за мен. Другото, което обожавам при него, е малко по-тъмният тембър на гласа му - никога не съм харесвала "тенорестите" тенори. Абе, ей, хора, мъже ли сте, или какво?

Джили е невероятен, единственото кофти при него е лошото качество на записа, който на моменти звучи като във фуния и не мисля, че може да се оцени майсторството на самия Джили. Но да... ако Арагал е свръх- в "студената крайност", Джили за мен обира точките в "топлата".