Мммм, сега установих, че не съм се разписала в темата - срамота...
Тук е много трудно да отделя фаворити, защото, наред с обективните критерии (да могат да го изпеят, все пак  ), се намесва и сантиментът и онова, което аз бих искала да чуя в тази ария, ако се наложи някой да ме убеждава с тези думи. Понеже, да, изредихме ги доста, но не на всеки от тях бих повярвала, честно.
Тази ария, както вече ви казах, я обожавам. Най-хубавото е, че е кратка - той идва, шашка я тотално и толкова. Тя да му мисли - ситуацията, един вид е: "плюя си на фасона (  ), обаче трябва да те накарам да разбереш, че ме обичаш и да го признаеш пред себе си, но няма да си губя времето да те убеждавам - просто ме изслушай и реши, ще бъда кратък".
Това и търся - колкото и невероятно заобиколно и неясно да го обясних.
Да кажа за Ланца първо - ужасно се радвам, че започнахте да търсите името му в контестите, това беше идеята ми още в началото. Истината обаче е, че той в тая ария за мен няма никакво място, понеже рискува да се размаже, ама така да се размаже, та чак да се разтече - което го прави и съвършен Пинкертон за любовния дует, например. 
Карузо го включих а/защото е Карузо (каквото и да си говорим, изпитвам истинско страхопочитание към някои имена) и б/защото на пианото е самият Джордано (това пропуснах да го отбележа).
Корели и Дел Монако няма да ги коментирам, всичко се чува, уви. ОСОБЕНО при Дел Монако. Този човек с тая сила и с тия вокални проблеми... не знам как е станал певец, а не тромбонист, примерно. Поне откъм обем на белите дробове го докарва.
Талявини пък е мноооооого размазан, все едно ще ми разказва приказки за лека нощ - аз с това темпо ще заспя, преди да е свършил с обясненията и да сме стигнали до същността на нещата - либя ли го, в крайна сметка, или не.
Та... моите хора в тая ария са: Карерас (въпреки, че този запис му е много късен и въпреки, че пее "amAr", което бих простила на малко тенори - оф, какво си играя, той клати като за световно, но откъм енергия му се получава, само заради това го слагам И тук); Бьорлинг (но в записа с Дел Монако и Пертиле) и самият Пертиле по един съвсем различен начин. Бил е прекрасен тенор, тепърва ще го пускам в други контести, защото той е представител на една много стара школа и въпреки това не звучи немодерно. И Арагал и Джили. Мда, Пертиле, Арагал, Джили и Бьорлинг, но не мога да ги подредя, абсурд.
Павароти я пее перфектно, но, както винаги, в някоя от крайностите - или съвършено студен, или с една преливаща емоция, дето аха-аха да те трогне и не те.  Но да, тук е добър, малко протоколен, наистина, но арията носи.
Като казах "протоколен", та се сетих - при Арагал го има това, и адски много ме зарадва. Толкова простичко изпълнение, така обикновено звучи, пък си каза всичко и почти видях как се покланя и се засилва да си ходи... МНОГО ми хареса. Един от най-добрите в този контест, поне за мен. Другото, което обожавам при него, е малко по-тъмният тембър на гласа му - никога не съм харесвала "тенорестите" тенори. Абе, ей, хора, мъже ли сте, или какво?
Джили е невероятен, единственото кофти при него е лошото качество на записа, който на моменти звучи като във фуния и не мисля, че може да се оцени майсторството на самия Джили. Но да... ако Арагал е свръх- в "студената крайност", Джили за мен обира точките в "топлата".
|
да ми каже пак 
: