Ами аз писах за Повест,Стаята,Къщата,Болница,Дяволско,Книгите,Камък,Молитва.В началто споменах,че Далчев е важна част от естетическия прелом в българската литература през 20-те години на ХХ век,че изпълва своятя поезия с образите на ежедневни предмети като часовника,огледалото,прозореца,вратите,книгите и че именно в тях открива поетически значимото.Чрез техните образи той разкрива човека като преходно същество,което просто брои отлитащите мигове на своето съществуване.Наблегнах на това,че в поезията на Далчев времето не тече,а изтича,отмервайки миговете до края на човешкия живот.В първата част на темата писах,че човекът в Далчевата поезия е самотен,единствените му спътници са неумолимо минаващите години,че неговият живот е хронологически отрязък между раждането и умирането.Споменах,че в лириката на поета са характерни затворените пространства,чрез които Далчев внушава,че дори в тях човек не може да намери спасение от течащото време.Писах за образа на часовника,който е символ на неумолимия ход на времето.Вмъкнах съпоставка с Дебелянов и написах малко и за диаболизма.После писах,че в края на творческия си път Далчев спира да се измъчва от своите трагични философски прозрения и търси непосредствената близост с живота,неговата простота("Молитва").Осъзнава,че не трябва да допуснем времето да изтече между пръстите ни като пясък,а да се насладим на всеки миг от него и именно това е неговият призив към всички нас.Абе общо взето доволно,ама много малко написах-6 странички

ама си ми е подредено и не съм разтягал локуми,така че се надявам на 4.5.ДАЙ БОЖЕ
