Като завърших миналата година кандидатствах, но не изкарах добри оценки на изпитите и съответно не ме приеха (в СУ не бях писала изобщо педагогиките, а в УНСС не ми стига 3.50-то за нищо). Обаче да си призная си намерих работа някак на късмет - фирмата, в която работя сега имаше стажантски програми и аз ходех там чат-пат. Така септември, за да не се сдухам че не следвам, започнах да ходя на стаж. Януари минах и на трудов договор и съм адски доволна, че имах шанса да поработя малко след училище - хем си начесах крастата да си почина от учене една година, ами и научих доста неща и то такива, които няма да науча в университета. Но не всяка работа си струва - просто попаднах на такова място, там всички са висшисти (с едно-две изключения) и изобщо много се научава от такава обстановка.
Също така знам, че няма да издържа още една година без да следвам - просто разбираш колко е необходимо. Затова съм адски щастлива че тая година се справих с историята и имам шанс да запиша нещо наистина смислено! И се радвам, че работих една година, вместо да уча педагогика (нищо против специалността, просто не ми е призвание, нищо не трябва да се записва просто така).