можеш да следваш в Япония дори и да не си японист.

Аз 5 години уча японски (в гимназия де) и се убедих, че език се учи единствено със собствени усилия... Където и да влезе човек може да учи какъвто език пожелае... Не зная как е в СУ... познавам преподавателите по ЯЕ там (и на мен са ми предавали в училище) и честно казано не съм очарована... Ако все пак ти харесва - учи го, интересно е... Но трябва да знаеш, че за да постигнеш нещо ти трябва огромна лична мотивация

Аз отговарям на всяккави въпроси за китаистика

Този йероглиф на аватара ти "сърце" ли означаваше?

Всеки това пита... ами зависи как ти се преподава и пак казвам - зависи от теб... Да, ученето е много. Граматиката е сравнително лесна, но мисля че се сещаш за буквите, йероглифите, думите и стиловете на говорене ( а те имат изключително много стилове и речеви ситуации)...

Ами аз съм първи курс японистика и отзивите ми за специалността са доста добри.Естесвено може да имам леки забележки,но мисля,че това е нормално.Като цяло съм много доволна.
Японистика,Кореистика,Китаистика-от моите наблюдения до сега и трите специланостти предлагат добри възможности за реализация,но това естествено си зависи от човека...
По принцип,към края на втори курс мисля,се държи изпит,чрез който можеш да спечелиш стипендия за 1 година обучение в Япония.Държа да отбележа,че това не е продължаване на обучението,ами просто една година учиш там,след това се върщаш и продължаваш тук.Предполагам,че има начин и да останеш там,но аз не съм запозната.
имаче,както Раджа(мисля,че така се транскрибира) вече каза,има и начин да заминеш да учиш в Япония и без да си учил тук.Ако те интересува,ще обяснявам допълнително,защото сега нямам време->изпити ме чакат
Успех с кск-то
пс:Ксин,защо и ти не разкажеш нещо за Китаистиката.Мисля,че ще бъде от полза

Подкрепям.Изисква много усилия и е нужно постоянство.Естествено,по-лесно е,ако материала ти е добре преподаден

Сърце ми означава йероглифчето, да, никът е транскипцията му, на бг звучи като Син.
Ама аз по принцип предпочитам да отговарям на конкретни въпроси, защото иначе всичко е доста субективно. И в темата "китаистика" в раздел Студенти пише доста.
В общи линии: Дали всичко е прекрасно, пеят птички и те водят за ръчичка към светлите бъднини, когато ще знаеш китайски?-Не. Има си доста проблеми, като навсякъде.
Има възможности да се ходи в Китай, плащаш си само самолетния билет.
Съжалявам ли, че записах това? Абсолютно и категорично не.
Според мен най-ценното в тези специаности е, че ти разчупват много силно мисленето. Осъзнаваш, че си приемал за даденост неща, които всъщност не са "даденост", защото на друго място е различно... На практика откриваш един нов и доста различен свят, който при това, струва ми се е доста по-богат и развит като мисловност от нашия. Четеш за хора, живели в началото на нашата ера, а имаш чувството, че са почти съвременници. Ще дам един малък пример. Записах втора специалност социология и там цяла година слушах, че "социологията е модерен и западен начин на мислене (или форма на съзнание)" социолозите от форума ще ме разберат, а преди няколко дни, докато кротко и мирно си учих за държавния, в древната китайска литература (1век преди новата ера) открих паметник, който едва ли е точно социология, но при всички случаи говори за подобна форма на мислене... та според мен "модерната и западна" форма на съзнание е твърде вероятно да се окаже "древна и източна", но ще се занимая по-подробно с това след държавния. Както и да, идеята е, че да учиш нещо подобно наистина много обогатява мисленето. Ако успееш да го съчетаеш и с друга специалност-още повече. Човек при всички случай трябва да се сблъска с нещо толкова различно, за да разбере кой е той самият и да преодолее границите в мисленето, които са му наложени от нашата действителност. Това е моето мнение

Всъщност изпитът на Монбушо за държавна стипендия и едногодишно следване в Япония е в началото на Март всяка година. Може да се държи от всички курсове (повечето заминават след трети). Той не изчерпва възможностите обаче. Софийският университет има спогодби с три японски университета за обмен, така че има още доста други програми, по които заминават хора.
Следването в Япония след завършване на средно образование естествено е в пъти по-изгодно. Защото първата година учиш само език (и то така яко, че за една година взимаш материала за 3 от СУ), а след това кандидатстваш по олекотен режим и влизаш в университет по избрана от теб специалност. Така хем знаеш езика, хем имаш и специалност. Това всичко обаче има смисъл единствено ако смяташ да оставаш да работиш в Япония. В България никой няма да се впечатли, че си завършил Токийския, примерно.
За японистиката има друга, доста подробна тема в другия раздел на форума.
Аз лично съм четвърти курс, но в момента съм в Токио по едногодишната програма. Отзивите ми за японистиката към момента са противоречиви, или с други думи 50 на 50. Съгласен съм с твърдението, че език се учи самостоятелно и със собствен мерак. Относно реализацията... много зависи. Принципно японският не трябва да е цел, а средство, но дали ще успееш да го овладееш дотолкова, че да стане средство за друга цел - това вече е доста индивидуално.
И понеже съм гадняр ( ), бързам да ви обезсърча - не ви трябва да идвате в Япония, плодовете са малко и много скъпи. Продават се поединично. Така ми се ядееееее, ама няма. Тука съм си купил една кофичка с 10-ина черешки на безбожна цена и ги гледам жално-жално.

Page_B: Искаш да кажеш, че не си очарована от Иванов и Радева???!!! Оооо.... *потрес*...

сори за въпроса,не искам да се заяждам,обаче след като си учил(а) 5 години японски,сериозно ли го задаваш този въпрос?

Благодаря на Александър и Син за последните две мнение-все пак опита си личи

До Александър:

Да, точно от тях не съм очарована... по-специално от Иванов... Радева ми е преподавала само 1 година... Но Иванов го познавам прекалено добре, за да знам що за човек е... И аз много го харесвах първите две години, но впоследствие се оказа ужасен лицемер... Той дори не дойде на бала ни!!!! А ние му купихме покана, поканихме го и той ни каза, че ще дойде... А не дойде, въпреки че ни беше класен 1 година!!!

Естествено, че не е сериозно ... Поне на това успях да се науча (САМА за съжаление)