Аз изписах 9 листа, но се опасявам, че не мога да резюмирам
Иначе..ех, първо писах за причините за гнева на роба, после гневът, който акумулира енергия и става повод за бунт, но гневът поражда гняв и зло- оттук идеята за погрома. И после, че на гнева държавата противопоставя оръжия и армия- до 8 глава ги пообобщих.
После за историята, на фона на събитията и въстанието как се развива човешката драма и съдба, какво става с идеалите. И за "историята" на поп Андрей. Отттук тръгнах с липсата на Бог и въртях за история- като историята на един народ, а не само на едно въстание. И в 12 глава обощих за гнева и за историята. С Ахил и нови герой и историята в бъдещето.

Като съдържание и акценти си подходила добре. Предимство е това, че си обърнала внимание на връзката между гнева и историята - много биха се заблудили да пишат за тях единствено поотделно - една подтеза за гнева и една за историята, пренебрегвайки корелацията "гняв-история".

Сега ще споделя аз какво бих писал по тази формулировка.

Гневът бих го представил многоаспектно: присъщ е както на бунтуващите се, така и на пазителите на вековния ред(яростното потушаване на бунта) ; гневът и като градивна, и като разрушителна сила; и като носител на промяна, и като нежелание за изменение на статуквото; по-кратко за трансформациите на гнева - вяра, страх; несправедливият ход на историята, който обуславя справедливия гняв на онеправданите и т.н.

Особено важни с оглед на темата са началото на поемата и последната и глава.

За историята, бих писал, че хората са нейният колективен творец, а това, което ги обединява е гневът; гневът като катализатор на движението в историята ; историята е циклична, а това, което предпоставя цикличността и, е гневът , но той е и онова, което ще сложи край на затворения порочен кръг(12 глава) и т.н.

Amberglow, и ти си подходила добре - многоаспектното представяне на проблема се цени

Здравейте и аз сега се връщам от областния. Темата ми хареса, нищо ново, но пък е добре научено старо. Не очаквах да се падне Гео, но добре се получе според мен. Аз започнах от зараждането на гнева в работническите класи, след това преминах на неговата сила и въздействие върху обикновените "роби" - предимно, че ги обединява в народ, който се бори за свободата си и който израства духовно по пътя. Следователно стигат до там,че сами почват да коват собствената си история и т.н, писах и за поп Андрей като стожер и за Омировата "Илиада" и поланията от историята на митологическите грешници така да се каже. И накрая обобщих за отричането на бог, историята и пречистващата сила на бунта.
Надявам се всички да сме се справили добре! Успех!

Scorpion е успял да опише каквото се опитвах да кажа аз Или поне си мисля, че писах това, а пък какво се е получило е друга тема.

Но носех сигурно 6 тома на Йовков. още ме яд, че си скъсах ръцете от мъкнене, а накрая - хоп , Септември.

Аз също съм разглеждала гнева и историята чрез връзката помежду им, не съм ги разграничавала като отделни микротези. Това, което направих е : търсене на причините за гнева -> своеобразната градация -> погрома... като в тази рамка съм вместила образа на масите, опозицията мрак- светлина, историческо и изключително заедно със смъртта на поп Андрей, също така заклеймяването на религията, на фалшивите кумири ( като резултат от гнева) и тревожния въпрос за отечеството...това са нещата върху, които съм акцентирала..
Иначе...мисля че добре се получи, като се има предвид, че "Септември" не е сред любимите ми произведения за анализ..съм доволна. Написах 12 страници (нормално писане)..

Хах, обаче един приятел снощи ми каза... "Ще се падне Гео Милев"....поне вече ще знам кого да питам :Р
Единственото, за което ме е яд е, че дори и да стигна на националния кръг.. няма да отида, понеже съвпада с изпита ми..

Scorpion... благодаря! (blush)

Ох, сега се сетих за една мисъл на Ерих Фром...ама късно :Р
Както и да е... дано всички да сте се справили!

Аз въобще не очаквах Гео Милев и гледах като треснат от гръм, когато госпожата ни съобщи темата. Все се надявах до последно пак да е Далчев, Смирненски, дори Вапцаров, за когото госпожата ме уверяваше, че е много възможен. Но ето че не се падна Йовков, но нито този автор, на когото залагах. Еми... осем страници с ужасно сбит почерк, така че сигурно е станало огромно. Започнах с това, че в поемата понятията бунт и гняв са еквивалентни, после описах, че нацията копнее за тотално разрушаване на стария свят и изграждане от руините на нов, по-добър и по-хармоничен. После се спрях на ключовите опозиции, смъртта на поп Андрей, трагичната развръзка на бунта, това, че все пак този бунт тотално изменя историята на човечеството. Ще съм радостен, ако отида на третия кръг, .

И аз да се включа в дискусията:
Мнението ми е, че един стойностен анализ на "Септември" предполага не само литературна, но и политическа/историческа интерпретация. За мен е голям недостатък обстоятелството, че във всички ръководства с литературни анализи се говори за някакъв абстрактен гняв, без той да се поставя в събитийните рамки, които го правят наистина драматичен. Гняв чий, срещу кого, защо? Друго: за ритъма и метриката се разтягат общи формулировки: новаторски, въздействащи, гениални, без да се мисли действително върху тях; а те са действително забележителни. Бих свързал и личността на автора с описаните социални събития, показва познания извън конкретните рамки на текста. Много хубава тема са дали - "Септември" е бездънен за анализиране, на мен ми се падна на първи кръг миналата година, а по-миналата май е изтеглена на втори (отново).
---
Carmilla, аз си забравих най-хубавия цитат миналата година, не е толкова значимо
---
Хора, не знам защо "очаквате" нещо да се падне. И аз не харесвам Багряна, обаче се бях примирил с шанса да ми я натресат. Статистически рискът да се падне неприятен автор е равен с този на останалите, още повече, че на трети кръг темите се теглят с жребий. Не че няма разни предварителни сценарии, но всичко се случва

Аз пък смятам, че класовата борба и Септемврийското въстание като исторически факт нямат място в интерпретативното съчинение - все пак "Септември" не е фейлетон, а поема. Именно гневът и историята като абстрактни понятия трябва да са обект на анализ и интерпретация.

Смело. Ако проверявам такава (добра) разработка, ще я оценя високо, наистина е трудно да се пише така. Че Гео Милев сам е цяла абстракция, никой не спори, обаче голите гняв и история са тема на едно есе. Има разлика между Ботевите и Геовите гняв и история. Аз бих разсъждавал много обобщаващо и умозрително, но стъпил здраво на конкретните събития.
Уважавам подхода ти, литературата не е точна наука.

О, ама аз пък по никакъв начин не свързам поемата със самото въстание и конкретната дата. Може да е всяко едно друго такова въстание, потопено в кръв с такава идеология. Но нали самият Гео Милев е защитавал тезата, че светът и неговият ход са поредица от възход и падение, издигания и погроми. Даже в еволюционен план.
Затова според мен и гневът и ситуацията са абсолютно абстрактни, а самото събитие е просто заден фон, на който Гео Милев може да разкрие психиката на народа, идеите, идеалите, мечтите даже. И общо взето- представя и последствията от направен избор.

На националния кръг миналата година аз от подобна позиция опровергах Далчевата теза, че творчеството на Смирненски едва ли не е само апотеоз на социализма и нищо повече и че е самоцелна форма без стойностно съдържание.

Тая работа с "комунистическите поети" е дело на казионната литкритика преди десети. Далчев откровено е смятал Смирненски за традиционалист в съдържанието, но нещата за "прослава на социализма" му ги слагат в устата партийните другари (виж какво става при РЧП на М.Андреев - всичко се обяснява с "класовия характер", не че професорът действително е мислел така, ама - времена).
В тази връзка не претендирам, че трябва да се пише за победата на комунизма, а за това как един народ се изправя срещу собствената войска със съзнанието за обреченост. Не е същото като въстанието на Спартак. С две думи: не да пишем за дати+събития, а се съобразяваме с тях, когато правим анализа; само този, който знае за какво иде реч в Септемврийските събития, може да напише нещо целенасочено.

Целенасочени според мен са разсъжденията, които имат своето основание в художествения текст. Всичко друго е творческа история на произведението, която аз не намирам за много релевантна при разработване на конкретните теми.