Ооок.. явно пак ще се цитираме...

(...) съдът приема твърдението на подсъдимия, че при приземяването си пострадалия Я. го напсувал, последното не е от естество да обуслови афектно състояние у подс. О., (...) Тя [експертизата] също така приема, че тези емоционални преживявания по своята интензивност, повлияване на съзнанието и фази на протичане не покриват параметрите на преживяване съответно на „уплаха или смущение”. (...)показанията на св. О., депозирани на л.134 от д. пр., където последният твърди, че не му е направило впечатление баща му да е притеснен за нещо. Това означава, че обясненията на подсъдимия, [„Страх ме беше, разбира се, че изпитвах страх” и „В момента, когато пострадалият тръгна към мен аз се уплаших, почувствах страх”] противоречат на изложеното в показанията на св. О., който като син на подсъдимия възприемайки го непосредствено след изстрела не е констатирал притеснение у баща си в процесния момент. Заявеното от подсъдимия пред съда, че пред него е скочило момче, с атлетична фигура което го уплашило, не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от СМЕ на труп № 124/07 г. Я. е бил с ръст от 170 см, средна охраненост, с добре развита мускулатура. От друга страна, подсъдимият е висок и едър мъж. Сам той в обясненията си пред съда признава факта, че е по-едър и по-висок от пострадалия. (...) Освен това последователните действия на подсъдимия след произвеждането на изстрела (...)говорят за целенасочени, подредени, а не хаотични действия. (...) [съдът] прие, че той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си (...) Същите не са били от естество и характер да повлияят съществено на поведението му, което е било активно, последователно, сложно и подчинено на съзнателния волеви контрол.

Ето това е счел съдът.

Изпревари ме с цитирането за 2 минути
Както и да е... Предвиждам че темата ще стане място за изразяване на мнение и изливане на емоции, независими от обективните факти и истина.
Може и да продължа да се включвам, но би било инцидентно и по изключение.

демек същото
само дето е спестено, че по-едрият и по-висок мъж е всъщност 63 годишен полусляп старец.. пренебрегнато е неговото твърдение, че се е уплашил при скока на момчето, а се взима предвид показанията на сина му, че баща му бил спокоен.. Бил е спокоен тогава, щото е видял как крадецът бяга...
а страхът, както идва, така и си отива - за секунди.


Имам проблем с начина по който възприемате някои хора присъдите. В смисъл щом съдът се е обосновал в смислен и логически свързан текст всичко е ок и останалите нямат достатъчно правна култура.. ?!
и според някои хора обективните факти са само тия в решенията на съда, а другите факти не са обективни

не смятам, че дадена присъда, дори била тя и от вкс, решава справедливо казуса, още по-малко да приключва вълненията ми по него. това е смисълът на всичките ми мнения.. чудя се..

И после.. темата е за мнения и за лични коментари на присъдата, на казуса, на помилването.. Мотивите и присъдата можем и сами да си ги прочетем.

чудя се, поставяйки себе си в идентична ситуация, как бих реагирала. И не точно дали бих стреляла, а дали бих се уплашила..

Питам същото и вас?
Има ли уплаха тука или няма?!

Ама заеби го кво е казал съдът. Съдът не заслужава уважение. Съдът вчера оправда Марио Николов за престъпление, за което в германия неговите съучастници вече са излежали присъдите си. А нелепостта е толкова голяма, че член на всс, съдия, съдия! от ВСС!! каза по бтв, че марио николов всъшност е виновен.. тва е съдъ!

63 години хич не са толкова много, че да го наричаме старец. На някои хора във форума родителите им са на по толкова, пък не са тръгнали да се разхождат изнемощели и прегърбени с бастуни.
И сляп с едното око не е равно на полусляп. При случаи на глаукома, много хора твърде късно разбират, че са изгубили зрението с едното си око, просто защото не прави чак такова впечатление.

Мър, мислиш афектирано. Не е същото, никак даже. Имаме информация за това как се е държал Опиц не само преди, а и след изстрела. И не, страхът не си отива ей така, за секунди. Страхът е свързан с хормонални промени в тялото, отделяне на високи нива на адреналин и прочее, които не изчезват с едното щракване на пръстите. Именно затова показанията на сина, който вижда баща си непосредствено след изстрела са толкова показателни.

И да, приемаме мотивите на съда за обективни факти. Кое да приемем за обективно - своеобразното тълкуване на ситуацията на някой незнаен журналист от рандъм интернет медия? В мотивите на съда винаги се излагат твърденията и на двете страни и едва след това съдът дава обяснение за това, което счита за правилно. Човек винаги може да види и двете гледни точки.

Ако ме питаш мен как бих реагирала - ами не, не бих се уплашила. Няма място за уплаха, аз държа огнестрелното оръжие и заплашвам живота на другия човек. Нямам основание за уплаха защото имам достатъчно разум в главата си да преценя, че другият не е достатъчно тъп, за да тръгне да ме напада. Той не би могъл да има в главата си друга мисъл освен мисълта за бягство.

И накрая, малко офтопик, но все пак съществено да отбележа: Чудя се кога хората ще започнат да правят разлика между съдебно и досъдебно производство. Сиреч - между съд и следствие. Май никога.

Само дето съдът не си ги съчинява ей-така обстоятелствата. За липсата на уплаха се вади заключение след тройна съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от независими вещи лица, които нямат никакъв интерес от развоя на и резултата от делото. Това е обективно.

Присъдите/решенията възприемам на „малко“ по-широка база от простата логическа свързаност, консистентност и смисленост на текста (защото и повечето художествена литература покрива тези критерии).А и фактите и анализът им се разглеждат в мотивите.

Също така, трябва да се има предвид, че всяко дело си е само за себе си. Обсъжданото дело не е и не би трябвало да бъде разглеждано в контекста на което и да е друго. Отклонявайки се съществено от темата, вмятам че съдът съвсем спокойно може да не е виновен за оправдателната присъда на Марио Николов: ами ако в досъдебното не са събрани годни доказателства за вината му; ами ако е заплашил/бутнал на прокурора да не си свърши работата (или някой негов покровител); ами ако прокурорът просто е бил некадърен? Не би могла да търсиш отговорност от съда, при подобни условия... Запознала ли си се с мотивите за оправдаването му, че да твърдиш, че грешката е в съда? Съдът работи с това, с което има, и с това, с което има право да се сдобие по собствена преценка.

Стига с отклонението...
И не, не вярвам да бих се уплашил, ако бих бил поставен в абсолютно идентична ситуация.

60 години са много. тялото се амортизира. всичките хора на по 60 не са грохнали, но и нямат силата на 20 годишно момче.
Глаукомата я намират късно, щото въпреки сериозните нарушения в зрението, хората не ходят на лекар. баба ми носи очила от 45-годишна, на 60(в момента е на 61) и откриха глаукомата ужасно тежка форма.
ако му бяха направили хормонален анализ, можеше да се приеме твърдението ти за страха. Такъв не е направен. външното проявление на дадена емоция може да липсва, това не я прави несъществуваща. експертизите не са правени в момента на афекта, а след това.
В напрегнати ситуации емоциите се сменят бързо.
Съдът не отчита обективни факти в полза на появата на страх у опиц.
Обективен факт е, че опиц има незаконен пистолет. неоспоримо! да го затворят за това.
за офтопика ти.. посочи грешката.


а за това че сте супер смели - ок браво..
аз бих припаднала от страх, честно казано . човек си мисли, че може да разсъждава хладнокръвно в някакви ситуации, после попада в подобна ситуация и следва тотален блокаж.. в смисъл.. адреналин..




за марио николов - доколкото ми е известно прокуратурата е част от съдебната власт(за разлика от бялата държава САЩ, където прокуратурата е заст от изпълнителната власт ) грешката е във съдебната институция според съдия калпакчиев и други експерти в областта. държиш да бъда буквалистка, а?


Ще ми се в дискусията (утре по светло) да се включат и хора, необлъчени от "винаги правият и обективен съд" на юф..

Много съм разочарован от позицията, която обществото явно заема по отношение на случая с Опиц и за съжаление fak просто е чудесния пример. От десет кладенеца ще донесе вода, за оправдае човек, осъден на три инстанции.

Всички тези парарели с това, как би реагирала ти и каква би била присъдата ти са неуместни, тъй като правосъдието не се осъществява на кило и потребителите на форума за щастие поне по досегашното участие в темата не се изявяват като вътрешен министър, че да четат присъди във форума.

И да, необходима е правна култура, която да се ирази поне в прочитането на съответните решения по казуса, което в началото на темата очевидно не е било направено.

чакайте, чакайте нещо изпуснах... има ли въобще случай (какъвто и да е), в който стрелянето с огнестрелно оръжие по друг човек е разрешено...
ако има такова нещо, моля кажете, за да си знам правата...

Разрешено.. не, но оправдано - да. При самозащита.

НК

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

при случай на неизбежна отбрана използването на оръжие не се счита за общественоопасно, разбира се законът изисква адекватност и съпоставимост на използваните оръжия.. в смисъл.. ако те нападнат с флекс, вадиш и ти флекса..
също, ако е влязъл с взлом в жилището ти.. имаме случай на неизбежна отбрана

ама ако някой тръгне да те гони по офиса с флекс.. не знам..

Тук е моментът да споделя за случая на Еди Минасян(кой е, какъв е - не ни интересува), който, отбранявайки се от двама нападатели, застрелва и убива трети човек, (който не го е нападал), като изпразва пълнителя на пистолета си в него, докато крадецът бягал с колата му. в тоя случай съдът е счел, че има неизбежна отбрана, мотивите не мога да ги намеря..

за опиц после, че съм на работа..
пък и да се посъберат мнения..

оффф.. НК.. обясни го.. може сам да си отвори НК..

пфф ми е затова не ме кефи правото като наука... всичко е много субективно и може да се тълкува по хиляда начина... какво значи "уплаха или смущение"... то някой може да кихне в офиса, аз да се стресна... и да извадя патлака

Еми, те затова присъдите се постановяват от съд, а не във форуми

Значи какво - ако не е направена на момента експертиза, заключението от последващата е невалидно? По тази логика, психотестовете са безсмислени, защото не се провеждат в стресови ситуации с реална опасност за живота... Нелепо е да се отричат клонове на психологията и медицината, самозащото това обслужва нечие желание да подкрепи тезата си.

Колкото до това, да го затворят за огнестрелното оръжие и боеприпасите... Ами наказанието е до 6 години... Представяш ли си, какъв рев щеше да има, ако бяха направили това? Да не говорим, че и за това престъпление е осъден, но по-продължителната присъда "поглъща" по-кратката.

Да наричаш мен "смел" е малко смешно... Винаги бих предпочел да избегна физическо насилие, при положение че имам възможност за това...

Да, прокуратурата е част от съдебната власт. Обаче е самостоятелна и независима от съда. Нейните грешки и поведение не са показателни за тези на съда. Няма нито каузалност, нито корелация между двете.

Колкото до "непогрешимостта" на съда, далече съм от мисълта, че това е реалност. Съдът също греши - иначе нямаше да имаме три инстанции. По принцип, има решения, с които съм абсолютно несъгласен - има големи глупости. Конкретно обаче, делото е минало през 6 (!!!) гледания (присъда от СГС, отмяната й от САС, отмяната на решението на САС от ВКС, гледане на делото пак по същество от СГС, произнасяне от САС, произнасяне от ВКС). Престъпникът и събитията са минали през толкова много и подробни анализи и преценки, че да се говори за грешка и несправедливост е смехотворно, ако не и сълзотворно...

После пак, че трябва да излизам...

Можете да сложите едно "юридическа дискусия" в скобички на темата, хората да се ориентират от коя гледна точка се разглежда казусът тук