Мен ми е любим кларинетистът в подлеза на Орлов. Всяка вечер ме изпраща с поглед и музика, хахаха

Иначе.. пари не давам, храна - да.

Е,дойде време и аз все пак да си кажа. Никога на никого нищо не съм давал и е много вероятно и да не дам. Причина? Всеки,който не е възпрепятстван физически,може да изкарва колкото за прехрана,но много подобни индивиди избират лесното - столчето,табелката и "got any change?". No, I don't! В моя град има прекалено много провалили се таланти,но просяците са рядкост - бутат се хората,нахалстват,ако трябва,но намират тук-там да свършат нещо,с което да си заслужат прехраната. Някои избират по-нелегални пътища за изкарване на средства,дали е по-добре,отколкото да просят,не мога да преценя,но поне правят нещо със собствени усилия,вместо да разчитат на съжаление.
Може би най-добрият пример за това е един всеобщ любимец на града - Гошо се казва. Та тоя човечец все се влачи в дрипи,няма постоянен адрес,рови в кофите когато няма какво друго,но винаги се шляе из града и търси да свърши някоя дребна работа,за която ще получи в замяна храна,пиене или някой петак направо. Той е и малко бавен с главата,но въпреки частичния недъг се опитва да свърши нещо за да получи друго нещо. Никога не съм го виждал да проси. Давал съм му нееднократно разни неща - кога някоя пара,ако съм бил в по-добро състояние myself,кога съм го черпил някоя биричка,дори дрешки му дадох веднъж,но той си обича своето и ми ги върна. Е на тоя човек не съм съжалил за миг,че съм му дал това или онова,жив и здрав да е! На разни мързеливци,готованци или провалени музиканти няма да дам и няма и да съжалявам за това! Само ще допълня специалното си мнение за музикантите - ако са излезли примерно за да съберат пари за издаване на албум или турне,или нещо от сорта,ако са добри,с удоволствие ще ги спонсорирам при възможност,но да използват цигулка/китара/рандом инструмент за прехрана,ами...Bitch, get a job! И аз обичам да свиря,ама уча и бачкам,за да ям,такива са правилата.

Tва го казваш, защото не си ме виждал из подлезите с една китарка да правя кавъри на Тейлър Суифт... събирам сумати народ да слуша, едни холандци се снимаха с мене даже.... Не ми се издава албум, едно, че няма кой да купи и друго, че нямам натрупан авторски материал... ако е трибют албум за Суифт виж, бих се навил, но искам да уредя и дуети с други като мен... Барабаниста от подлеза на СУ искам да се включи, има и един китарист, дето правят дуети, ще го питам дали може да свири на банджо и почваме...

Бтв, приемам и дебитни карти...

Давам, но рядко. Не вярвам много на просяците. Щом са стигнали до там, значи положението наистина е зле, но, ако някой проси, предпочитам да му дам нещо - вафла, шоколад, ако е дете, може и сандвич. Отвратително е, че някои хора се опитват да изкарват пари за себе си, използвайки състоянието на просяците. Какъв човек трябва да си, за да рекетираш просяци или пък да просиш, защото те мързи ида лъжеш, че си в някакво състояние, което не ти позволява сам да преживяваш?


Съвсем по друг начин стоят нещата, когато ми продават нещо. Тогава не правя нещата от съжаление. Давам пари, защото подкрепям това, че тези хора са решили да преживяват по този начин. И винаги взимам нещото, което продават, колкото и ненужно да е.

По принцип ако човек има воля и желание, може да намери помощ и изход.Има много фондации, кризисни центрове, центрове за обществена подкрепа. Има къде да се спи вечер, къде да ти дадат храна, да се изкъпеш, да ти помогнат с някое обучение, с търсенето на работа. Има начини, просто трябва да знаеш, че ги има, къде да отидеш и, че не ти дават пари на готово.Защото повечето това искат"Дайте ми пари", пък те не дават и им се тегли една майна.
А за мен е ужасно да дадеш пари на просещо дете, така подкрепяш цялото това нещо.Купи му сандвич и ако ще да го яде.
Нали ги срещам почти всекидневно около Ботев и Константин Величков разни познати деца, в часове когато не трябва да са там-на училище или вечер в дома. Пушат и взимат какви ли не неща, дават парите на разни нещастници..то да бяха за вафли и ледени сокчета..ама не са.

Дори да съм имал преди време колебания, сега давам. Друг вариант е да им купиш храна или да им занесеш нещо неотворено от вас.

Предубеждението, че не трябва да им се даде, защото били от организирана мафия или че щели да ги изпушат не значи нищо. На базата на какво отсъждаме, че точно този или онзи са част от нея? Имаме ли някакви конкретни доказателства за конкретния човек, или просто удобно теглим чертата върху всички, за да се оправдаем пред себе си? Ако ще и само 10% от всичките да са честни, не може те да го отнасят заради другите. За съжаление обаче сме готови да си натъкмим какво ли не в главите, само и само за да си оправдаем коравосърдечието.

За голям човек има различни опции, а децата са деца на някой, ако не са..обикновено са от дом, където им е осигурено всичко, без нещата, за които всъщност просят. И когато им даваме насърчаваме да го правят, да бягат от дома, да не ходят на училище, да си седят апатични и да не се възползват от възможностите, които им дават различни фондации или държавата
Защото едно дете от дом или от СОС селищата, например, има неща, които му се предоставят безплатно, които аз не съм имала.Вярно, че липсата на родител(въпркеи, че повечето си имат, знаят си ги кои са, виждат се) е огромна болка, недостатък, нещастие, но могат да се възползват от различни неща, които да им помогнат в живота.А не да бягат и да обикалят из улиците. Вярно е, че има много недостатъци и неуредени неща в домовете, няма персонал, няма кой да ги варди, но и да искаш да направиш нещо не става, заради ужасната апатия и готованство, които са завладяли децата.А имат възможности за курсове, спорт, кръжоци, стипендии, всякакви помощи... а ние им стимулираме хойкането и наркозависимостта.

Аз давам. Понякога. Не ме интересува особено кой от каква група е част, нито особено ми пука за какво ще похарчи парите. Давам, защото ми е станало жал, защото съм имала възможност и защото съм искала да помогна. Дали всъщност помагам и за какво ще дадат впоследствие тези пари - това вече не зависи от мен, аз няма как да знам и подозренията, че някой си е част от схема, не може да обхващат абсолютно всички хора, които просят.
Знам, че има много начини да преживяваш и да просиш е най-елементарният, но това е бил техният избор и толкова. Разни хора, разни начини на живот. Храна никога не съм купувала на някого, но бих. Пари на уличните музиканти също давам, освен на тези в подлеза на Ректората, че минавам оттам по сто пъти на ден.
Иначе около Ректората има един човек, боядисан в жълто, който стои като статуя по цял ден с едно цвете в ръката. Веднъж го заварих в един адски студ да стои така и ми стана много жал. От тогава му се кефя и всеки път като го видя му давам по нещо ^^

Toва е реална статуя, която я местят из София, докато и открият място. В нета даже имаше снимки как я правят и интервю със скулптура, който я е ваел и боядисвал после... Даже планирал да пусне по 1 такава във всеки град...

Не давам пари на просяци. Даже приятелят ми веднъж се беше подразнил, че заобиколих един от тях доста нервно, когато се опита да ми препречи пътя - никой не бил застрахован, че няма да изпадне в подобно положение и т.н.т. Да, ама ако предложиш да им купиш нещо за ядене, отказват. И някои от тях те псуват или те кълнат, ако ги подминеш.
А мафията всъщност си е съвсем реална - точно преди 2 дни тук видях как трима просяци се отчитат на шефа си. Много неприятна гледка, само затвърди нежеланието ми да им давам пари. Не би ми и хрумнало да го правя, честно казано. Случвало се е да давам пари на улични музиканти, но това е друго.

Не давам и не вярвам, ако ми кажат да им купя хляб или вафла или подобно, бих се навил... Ама тва в рамките на 100 метра 4ма здрави и прави човека да ме спират за пари, че и да ме хранят като не им давам, еми не, не става

На тия просешки мафии, явно маркетинговия екип е от скапаняци и преписвачи от унсс - аз ако бях, щях да сложа цицести мацки да грабват окото просейки... по без гащи примерно... как няма да и дадеш стотинки ли.... леле... не вафли, кило банани ще и купиш, че и женско списание да прочете горката... така се трупат дарения и милиони. Просешката мафия, ако има агенти в СУ и форома, които четат - поучете се, разширете бизнеса, стига с тия деца, голям % сме българите детемразци, но женомразци - никогаш!!!

Преди около година често ме спираше един около 55-60 годишен пред НБКМ, за да ми иска пари за хляб. През това време си пафкаше цигарата и аз му казах, че очевидно няма нужда от хляб, щом си купува цигари, а аз не си купувам. Гледаше ме объркано и явно нищо не разбра. После изчезна. Да не е починал от прекалено много никотин?

един такъв виси до големия супер в студентски (без реклама за него!)

Преди време имаше един около гарата, обясняващ как не му достигали еди-колко си пари за лекарство за детето, пък и за билет да се приберат в Шумен. След време ми искаше пари със същата история, но вече на пл. Македония... Оттогава ми е интересно да чуя историите им, но пари не давам. И така до днес - пред НДК ме спряха едни и започнаха много отдалече ала-бала, накрая става ясно, че им трябвали още около 3 лева, за да си отидат (защо никой не иска да пътува на стоп?!). Бъркам аз в джоба си и вадя каквито стотинки имам - 60 стотинки (в това време в главата ми един глас учуден ме пита защо ще им дам пари, но обяснение нямам...) Кулминация: Пичът ми вика: "Само толкова? Поне лев нямаш ли? Или имаш, но не ти се дава?" Туш! Усмихвам му се, прибирам си стотинките, а той - "добре де, и 60 стотинки стават!"... Шоу!

П.П. 60-те стотинки са си все така в джоба ми...

И ти ако му дадеш стотинките си, мислиш, че му помагаш ли? Мислиш, че му помагаш да се изправи ли?

Не, не помагаш никого освен на съвестта си. Това е някакво погрешно схващане за успокоение на собствената си съвест и няма нищо общо с просяка. Това е мечешка услуга (дори и ако приемахме, че парите наистина ще бъдат похарчени за храна/лекарство и т.н.)



Именно



Не е коравосърдечие. Просто светът е така устроен. Никой не е Господ и не може да помогне на всички. А в крайна сметка има причина за всичко и всеки сам си носи кръста.

Още повече, че, както се спомена няколко пъти в темата, просенето е най-лесният начин. Вместо тези хора да станат, да се приведат в нормален вид и на отидат да заработят нещо, те просто стоят и чакат. Особено противни са ми тези, които нарочно си показват раните, отрязаните крайници и т.н. Към тях изпитвам истинско отвращение, ако щеш ме наричай коравосърдечна! Това тяхното е гавра със състраданието на хората.


Та в обобщение да кажа: пари на просяци НЕ давам.

На музиканти понякога давам. Любимец ми е пичът, който танцува като Майкъл Джексън в подлеза на СУ - пълни ми душата! Винаги му давам всичките си стотинки, които имам, колкото и да са те. Просто ме прави щастлива!


П.С. А какво бихте казали за симпатичните момчета и момичета, които дебнат с едни папки из подлезите и централните улички и спират хората да ги убеждават да подпомогнат еди-каква си кауза?