ники написа:
Президентът се избира пряко от народа и следователно неговата легитимност не е по-малка от тази на народните представители.
Може така, ама може и инак да се мисли. Президентът се избира от около 60% от гласувалите на президентските избори. 4о% не се представляват от него, поради което нито едно от решенията му няма да се ползва с легитимността на тези 40%. Те са припознали друг кандидат за представител на своите интереси. От друга страна, в НС влизат народни представители на около 85% от гласувалите, тъй като гласуващите за партии, които не могат да минат 4%-овата бариера, по принцип са доста малко. Така решенията взети с консенсус в НС (обикновено промените в НК минават така,ако вярваме на учебника на Стойнов, така беше и при ратификацията на договора за членство в ЕС и други) имат по-голяма легитимност, тъй като са взети от представителите на 85% от гласувалите, докато всяко решение, което президентът може да вземе, се легитимира само от 60% гласували. Всичко това, ако приемем изобщо,че легитимността може изобщо да се мери количествено... Освен това решенията в НС се взимат след дебат и при усложнена процедура. Законопроектите и парламентарните дебати по тях имат обществен отзвук, който понякога принуждава мнозинството да измени проекта, така че да отговаря на хорските очаквания, нещо, което няма как да се случи с едноличните решения на президента.
Norwegian Wood написа:
Да де, ама "водещите конституционалисти" нищо не казаха за влязлото в последния момент (не)упълномощаване Марин. Злоупотребите при даване на българско гражданство също минаха покрай водещите им конституционни уши. Да не говорим, че предвиждането на решение на КС е нещо, за което не бих се обзаложил на еврофутбол. Не че бих се обзаложил на еврофутбол за каквото и да е, ама...

А и авторът на статията си вкарва зрелищен автогол с това сравнение с френската революция накрая.