Фак, наистина ли смяташ, че след всичките гледания и решения на съдилищата, в действителност човекът е действал в случай на неизбежна отбрана? Все някой щеше да го допусне като вариант.
А и като цяло, ако го помилват, това значи, че всеки ще стреля на поразия, ако попадне в подобна ситуация.
Ако застреляният не беше наркоман, арестуван 92 пъти, а беше малка и сладка ученичка, всички щяха да скочат за по-голяма присъда. Хората се трогват от факта, че Опиц е убил някакъв наркоман (който обществото възприема като ненужен човек, боклук, заслужава да умре, и без това след още 1-2 дози това ще дойде). Не може да стреляш така, накъдето ти видят очите. Човек трябва да си носи отговорност за действията.

Убил е човек, осъден е. Казусът сам за себе си не е впечатляващ. Когато се сложи до други подобни случаи обаче, подрежда се една мозайка, която представя правораздаването в България по един много грозен начин.

Има случаи на полицаи, прострелвали и убивали бегълци на място, защото не са се подчинили за заповедта "Спри, ще стрелям." Има смъртни случаи след побои в полицията. Има случай на човек, убит от дошлия да го арестува полицай, защото човекът си бръкнал в джоба за ключовете, а полицаят решил, че онзи ще извади оръжие (в случая на Опиц, Опиц мислел, че убитият държи отверка). Убитите в тези случаи обикновено са криминално проявени - също като жертвата на Опиц. Но не винаги.

Имаше и случай, при който ГДБОП (или нещо от сорта) правили акция за арестуването на някакъв бандит. Нахлули в заведение, което човекът често посещавал и наредили на посетителите да легнат и да си сложат ръцете на гърбовете. Някакъв случаен гражданин не много съобразително попитал, дали правилно си сложил ръцете където трябва. Полицаите започнали да го ритат, по тялото и главата, след което го завлекли до автомобила си. Мислели, че това е бандитът, който им трябва. Приятели на човека се намесили и обяснили, че е станало грешка. Плицаите се извинили и го пуснали по живо по здраво, но се оказало, че от побоя са му нанесени тежки, непоправими травми. Човекът бил инвалидизиран. Извадил си медицинско и започнал да съди държавата за обезщетение. Такова му било отказано, причината - че сам станал причина за травмите си, като предизвикал полицаите с "неадекватното си поведение."

Опиц е осъден и ще си излежи годините. Срещу полицаи, извършили същото деяние, при същите обстоятелства (или още по-скандални), обаче никога не се повдигат обвинения. Въпросът е - що за правосъдие имаме, ако за едни се мери с един аршин, а за други - с друг.

П.П. Ето ви кратка фактическа обстановка на един подобен случай, за който бях писал скоро другаде:

Начова срещу България пред Европейския съд по правата на човека. Фактите: двама роми на по 21 години бягат за пореден път от Строителни войски. Военна полиция ги намира в дома на майката на единия. Момчетата се опитват да избягат през задната част на двора. Следва кратко преследване. Двамата са застреляни с автомат, докато се опитват да прескочат оградата. Деветте изстреляни куршума поразяват бегълците в гърдите, корема и раменете. Срещу полицая, произвел изстрелите, не е повдигнато обвинение, защото предупредил, че ще стреля и се целел в краката, с което "направил всичко по силите си да спаси живото им" (по думите на следователя).

Lord, темата е много конкретна: "Казусът "Опиц"". Както много добре ти е известно, всеки случай си е сам за себе си. Ако искаш, отвори отделна тема за издънките на съдебната ни система - там е място на мозайката, която редиш.
Конкретно по темата, на мнение ли си, че решението на последната инстанция е несправедливо?