Може би ти е убегнал аргумента, че насилието не е и не бива да бъде средство за постигане на никакви цели. Това включва както агресията между хората, така и самонараняването. Всеки акт, който се отклонява от това правило губи моралната си стойност и омърсява каузата, която трябва да защити.

Затова от тази гледна точка, за мен акт на самозапалване с цел постигане на политически цели НЕ се различава по нищо от сродни актове - тероризъм, война, геноцид и прочее насилствени актове, които омаловажават човешкия живот и използват деликатни за обществото теми и проблеми в полза на политически цели.

Проблемът на обществото не е, че извръща поглед от такива актове и си гледа собственост спокойствие - напротив - това е точно, което трябва да бъде сторено. Трябва всички такива неща да се дават за пример "как не се прави". Общество, което днес толерира самоубийството с политически цели, утре ще толерира убийствата с политически цели и това ще значи, че същото това общество се е върнало в средните векове.

Сравнението с тероризъм, което направих си беше доста точно и всички белези паснаха. Друг е въпросът дали хората не са твърде лицемерни, наричайки подобен акт "геройство", без изобщо да си дават сметка, за какво иде реч. Но те са така по много други теми, така че...

Както казах, гладната стачка носи същите белези, дори и да не ни се струва чак толкова окончателна. Но нещо си мълчиш по темата. Затова попитах защо така. И отговор още няма.

Ще носи същите белези, ако имаме довършен акт на насилие - смърт, телесна повреда и т.н. В сегашната форма на самонасилие не е опасна и би била прекратена, ако лекар изиска това. В сравнение със самозапалването - онзи тип не е взел пожарникари с него, да го спасят, ако те преценят, че става опасно.

Отделно и въпросът, че никой не е изкарвал гладна стачка до край, съответно няма и жертви. И не мисля, че някои е достатъчно луд да се самоубие по такъв начин. Знаем, че самоубийството е белег на душевно разстройство, което изключва трезвата преценка и рационалното мислене. Гладната стачка по своята същност е стачка, като пасивно ненасилствено действие, което има същите цели като тероризма, но ползва различни средства и това е тънката разлика.

Т.е., както казах, нека си плямпа, не му вярваме, че ще го направи. Да вървят по дяволите другите белези, които изброи, които водят до квалификация "тероризъм".
А когато някой заплашва да се самоубие, просто по-бавничко, за мен си е същото - дали ще е глад, обезводняване, натравяне, самозапалване. В същия смисъл, пасивното поведение също може да е в основата на едно самоубийство. Да теглим разграничтелни линии между различните случаи, защото едното е по-бързо, едното е действие, а другото - бездействие или защото едното е останало по една или друга причина недовършено(макар че някои хора твърдят, че са доста сериозни - щели да стигнат до края), това от една страна не съответства много на юридическата мисъл, но по-съществено - не съответства на простата човешка логика. Затова целият сложен мисловен процес, манифестиран в мнението, поставило началото на тази тема, е за да замаскира същинските причини да не ти харесва "модата със самозапалването". Казано иначе - лицемерие.

Ако не виждаш разликите между двата акта, не съм ти виновен аз.
Има си литература, която описва пасивната съпротива, както и такава за тероризма и насилието - ако те интересува, можеш да прочетеш. Ако не те, можеш да си измислиш по-лесносмилаема теза и да и се радваш, че си постигнал умопрозрение. Какво по-хубаво от това?

На ниво пасивна съпротива, самозапалването според мен не се различава кой знае колко от гладната стачка. Казано иначе, спокойно можем да направим паралел между Ганди и будистките монаси по време на Виетнамската война. И в двата случая говорим за ненасилие върху някой различен от себе си. Другите "разлики" между двата подхода в крайна сметка са повърхностни и според мен са несъществени. В тази връзка се надявах да дадеш аргументи в обратната посока и да разсееш убеждението ми защо точно седна да говориш срещу самозапалилите се хора. Но, уви, вместо това за пореден път получавам съвети каква литература да чета... Но ако си я чел и ти, защо не помегнеш на мен, затруднения в смилането, да разбера дали има нещо по-смислено зад абсурдното и от правна, и от етична гледна точка сравнение между самозапалването и тероризма.

Будистките монаси, които са се палили във Виетнам ли имаш предвид? Когато управляващите са били католици, при 90% будисти в страната? Това е същото като при нас - вид тероризъм, вместо да се избере друго средство.

При гладната стачка нямаме насилие. За да има, трябва да има телесна вреда. При гладуването тя се осъществява бавно и обикновенно стачката спира, когато приближи такава. Т.е. имаме липса на насилие. Това е съществения елемент, който образува цялостния профил на "тероризъм" - насилие над себе си, друг човек, група хора. При гладната стачка, много хора бъркат това псевдонасилие с психологическия тормоз. Но психологическият тормоз не е форма на физическо насилие. Той липсва при извършителя на терористични актове - неговата психика е увредена до такава степен, че извършвайки акт на (само)насилие, той изпитва само физическа болка, но не и психическа. Той е изтормозен достатъчно преди самия акт и това му служи като мотивация, а не идва след акта като резултат.

Насилието под всяка форма е неморално. Специално нашата религия (че и будизма) го забраняват. Според каноните, самоубийците отиват в Ада. Води се грях спрямо Бог "който е дал плът на човека, който сам се отказва от нея". Този аспект липсва при гладната стачка.

Имаме и гледната точка на психическа стабилност - човек стигнал до суицидни мисли, не е в никакъв случай в най-доброто си психическо здраве. Това не съществува при човек, решил да отстоява своята позиция "контролирано" и без излишен риск - гладна стачка под наблюдението на лекар. Подобен ход не се прави от болни хора, нито физически, нито психически. Прави се от хора с достатъчно здраве, за да могат да го сторят. Къде тук е тероризма? При тероризма, извършителите по правило са ментално нестабилни. Дали са с промити мозъци, фанатици, психичноболни и т.н. - няма голямо значение, обобщаващия факт е психологичен проблем докаран по рождение, под външно влияние (напри. социални проблеми) или вътрешно самоубеждение (радикализация) - те са основната движеща сила, която мотивира индивида да прибегне до най-крайното средство - тероризма. Това средство включва насилие и няма не-насилствена форма. Самата му същност е такава. Тук ясно се вижда двете основни линии на разлика - тероризмът е мотивиран на ментално ниво, последство ментални проблеми и задължително включва форма на насилие. При гладната стачка липсват менталните проблеми като мотивация и липсва увреждането на тялото на извършителя или на жертвите като резултат. Пряко доказателство за това е обществения резултат - всеки акт на тероризъм в обществото носи пряк отзвук, медийно внимание и ангажираност. Нещо което наблюдаваме при самозапалването, но не и при гладната стачка. Аз лично виждам широка подкрепа (!?) за загиналите при самозапалване, която е характерна за държави, където самоубийците с бомби по дискотеки се превръщат в мъченици на исляма. Това говори за обществена незрялост и липса на усет за правило и неправилно....

Първо, ще започна с няколко думи за насилието - първо неговата недопустимост е много условна в различните системи от правила за поведение - етика, религия, право. Всъщност насилието може да бъде оправдано за защита на по-висши ценности, макар и християнството да развива възгледа, че всъщност така човек наранява душата си. Но пък Данте поставя в Ада и тези, които макар да не са самоубили, прекалено старателно са търсили смъртта. И наистина, можем да се запитаме - каква е разликата между това да скочиш пред влака и да не направиш необходимото да запазиш живота си? И тук дори няма да коментирам цинизма на кръстоносните походи, монашеските рицарски ордени, Инквизицията и т.н. Но изводът след внимателен анализ на човешката история е еднозначен - не една религия проповядва ненасилие, но такива норми се огъват бързо под натиска на обстоятелствата. Под определен ъгъл забраната върху самоубийството има ясен източник във времето, в което всеки член на общността е бил от значение за нейното оцеляване. Но същите правила за съхраняване на общността в един момент могат да налагат както насилие върху другите, така и върху себе си. Отделен проблем е, че самоубийствата не са започнали с тези самозапалвания, не са и свършили. Един човек, който се хвърля от балкона си терорист ли е? Т.е. трябва да си отговорим доколко проблемът е в медийното отразяване, което в малка степен зависи от самозапалилия се, и доколко в самия акт на самонараняване.

Но въпросът за будистките монаси добавя друга гледна точка към самонараняването - наистина трудно е човек, притиснат в ъгъла да не отвърне на насилието с насилие и злоба. И понякога един акт на безсилие, на отчаяние, какъвто е самоубийството, се превръща в последна възможност човек да повлияе върху собствената си съдба - знак, че не искаш да влезеш в неизбежната иначе спирала от насилие, която те очаква в края на избраното от другиго развитие на събитията. Заявление, че ти не искаш да си жертва, но не искаш да си и насилник. Точно затова сравнението на самозапалването с тероризъм ми се струва крайно неуместно - тероризмът има за цел да блокира обществото, да накара хората да не пращат децата си на училище, защото ги е страх дали ще се върнат, да не ходят на работа, защото не знаят какво ще им се случи по пътя или на работното време. Колкото и тежко в психически план да е да гледаш някой да се самозапали, това просто не може да постигне същия резултат.

От друга страна, явно не си гледал внимателно изказването на Едвин Сугарев, за което говоря - защото той не спомена нещо за лекари, за отказ от стачката преди да е настъпило увреждане на здравето, дори напротив. Но по-съществено, самата гладна стачка има за цел точно да мотивира някого да промени решенията си точно заради страха за здравето и живота на стачкуващия. Да твърдим обратното е да не разбираме идеята на гладната стачка. Друга тема е дали наистина вярваме, че гладуващият би стигнал далеч в самонараняването си. Но все пак са налице заплахи, които целят да изменят политически решения.

И в заключение, съгласен съм, че самоубийството не е белег на блестяща мисъл. Но психическите проблеми на един човек са повод за съжаление, особено когато той не е посегнал на никого другиго, а не на осъждане. Още по-малко е редно да наричаме отчаянието и безизходицата тероризъм.