Митак, комунистите не са виновни за всичко...виновни са за много неща...виновни са аз да съм в ГЕРБ и да се правя на секретарка на Б.Б пред теб...
Аз обвинявам хора, които са живи...или поне са живяли последния половин век...и пряко са имали или продължават да имат отражение над моя живот...не обвинявам потомството им и пра-пра-пра децата им...които са обикновени работари...нали...надявам се усещаш разликата...
По същия начин обвинявам всеки султан...Ататюрк...и всички бейове, падишаха, великия везир и всеки башибозук.за това, което са правили на народа ни...но само тях...виновниците...
Продължавам да се чудя, защо въртим спора в/у едно и също...
-Тези хора не трябва да са тук...
- Защо...
- Защото искат да ни колят и ме наричат гяур...
- Къде и кога чу да те наричат гяур и да искат да те колят...
- Да, те не казват гяур и не казват, че искат да ме колят...ама тва не променя факта, че не трябва да са тук...
Нали се сещаш какъв е следващия ми въпрос....."ЗАЩО"

За другото...това бабе с плащането на данъците си, с труда си, с пребиваването си в тази държава (не говоря за туристите...дано не ми заговориш за тях...там сме на едно мнение) конституцията и дава право на глас...
Проблема е, че едни хора...(няма да кажа комунистите...за да не ме обвиниш пак в нещо) позволиха съществуването на етническа партия... За Бога, ако Сидеров беше кандидат за депутат в Турция и аз имах право на глас...щях да пусна един за него...
Тъй, че сме виновни ние....ще го повторя даже...НИЕ СМЕ ВИНОВНИ, виновни сме, защото сме допуснали в парламента да са едни хора ( няма да кажа комунистите), които да позволят съществуването на етническа партия, което от своя страна да позволи ненормално голяма маса хора 15-16...70...и други възрасти хора да водят националистическа полемика от средата на по-миналия век...вместо да се върнат в живия живот...

След малко ще напиша един цитат от една книга, който е абсолютно правилен.

"... И тук си спомних, че в нашата история, и в старата, и в новата, има повече трагизъм, отколкото в историята на съседните ни народи; пък и ако се огледаме по- надалеч, трудно ще намерим народ, който толкова рано да е създал своя държавност и култура и толкова късно да се опитва да ги развие...
Представи си, Иване, ние българите, сме създадли своя държава през седмия век, преди англичаните, немците и испанците, своя оригинална славянска писменост в деветия век, също преди тях - казвам това не от желание да дам образец на креслив патриотизъм, но за да констатирам, че сме имали достатъчно векове, за да родим една голяма култура, - а какво имаме до средата на 19век? Няколко светии, които ни напомнят за голям залог и пропуснати възможности:житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, църковната книжнина на Преславската школа, богомилските апокрифи и проклятието срещу тях на Козма, "Прослава на Патриарх Евтимий" на Цамблак и... "История славянобългарская", която не е толкова история, колкото призив да си припомним, че сме имали история. Но между Константин Преславски и Презвитер Козма лежат два века гръцко господство над страната ни, а Цамблак и Паисий ги делят още пет века робство под османлиите - едно племе, което не ни е дало нищо друго освен маанетата, джамиите и кървавата игра на ятагана. Какво още ни е оставила нашата история? Няколкот развалини в Плиска, Преслав и Търново и малко иконопис.
Седем века , половината от живота ни като народ и нация, под чуждо иго - за каква културна приемственост може да става дума, когато през цялото това време са се опитвали да заличат самото име българин, когато дълги векове е бил подложен на меч и огън всеки проблясък на народностно съзнание и само наши българчета в Русия и Румъния са припомняли от време на време на света нашето съществуване? Та всъщност новата наша литература възниква едва през втората половина на миналия век, кажи-речи, на голо място; със старата тя няма нищо общо освен кирилицата. Софроний, Каравелов, Ботев, Славейков, Вазов създават отново българския език, както и първите сериозни мотиви на самочувствието ни като културна нация. Един век оттогава, разбира се, не е малко време, но колко е то в сравнение с вековете, които ни делят от ранния европейски ренесанс, от оплождането на Запада с гения на елинските чудеса? Когато ние сме тънели в мрака на едно варварско робство, Европа е раждала Данте, Рабле, Сервантес, Микеланджело, Суифт, Монтен, Шекспир. Европейците са имали достатъчно време да съчиняват площадни комедии, рицарски романи, да се наститят на ренесансови надежди и да се наплачат заедно с крал Лир над упадъка на нравите, да стигнат до хамлетовския скепсис (ах, как ни измами ренесансът и какво животно бил човекът!), да преживеят волнодумството на волтерианската епоха и мъдрите илюзии на Русо, да се разочароват от "щурм унд дранг", както и от очаквания свят на равенството и братството и от това разочарование цял един век, деветнайсетия, да се раждат гении ка мисълта и поезията - Хегел и Маркс, Балзак и Толстой, Байрон и Текери, Гогол и Гьоте, Зола и Достоевски, Стендал и Чехов - един фантастичен уроджай от великани, които и досега подхранват нашата цивилизация; имали са време тия европейци да стигнат до упадък и песимизъм, до отчаян индивидуализъм и до нови революционни и лъжереволюционни сътресения в културата, до разрушаването на образа, до болезнената изтънченост на логиката и стила и до рекацията срещу всичко това; имали са време да умуват и бърборят до насита, да отричат и утвърждават, да измислят школи и платформи, да събират плодовете на гниенето и абсурда, да вкусят и се отвратят от сто филосифии, течения, направления, да оригиналничат и вършат глупости, да се взират в себе си и да се надсмиват над себе си, да отричат живота и да го славословят - да изминат един дълъг, противоречив, многострадален и бляскав път, който ги е довел в общата картина на залеза, до Пруст и Джойс, до съвременната бъркотия на разните "нео", до абстракцията и поп- арта, но който продължава да дава и кълнове на високо изкуство и всичко това и в същото време, когато ние тепърва сме взимали в ръка перото, четката и мистрията, за да заличим пет века интелектуална пустота, да запълним ямите на варварското опустошене в нашата земя страдалка. Да не говорим за това, че тези първоначални усилия ни струваха толкова много мъки, че културата ни трябваше да вирее толкова време в сянката на нашата некултурна, просташка буржоазия, на байганьовската парвенющина и политическо сопаджийство и да се опитва да мие пред света лицето на България, оплювано от гешефтари и политически шарлатани...
Всичко това не е наша вина, Иване, по- скоро то е наша беда. Но фактите са си факти и не е нужно да ставаме камилски птици, ако искаме да ги изменим. Чудно ли е при това положение, че у нас все още се появяват от време на време "авангардисти", чийто авангардизъм мирише на цървули и на провинциална меланхолия, "модернисти", които другаде биха били приети като свръхреалисти, "традиционалисти", за които традицията е само оправдание на епигонството или повод да потракаме зъби?
...
От друга страна, тъкмо липсата на достатучно многообразие и натрупан опит на културен живот, нашата неизкусеност и метафизиката на мисълта и фантазията , нашата склонност да абсолютизираме малкото, което знаем (това е естествено, тряба да знаеш много, за да разбереш колко малко знаеш), нещо което поражда себенадценяване и нетърпимост към формулите, с които често се опитваме да заменим недостатука от знание и душевна щедрост - всичко това дава неизбежно своето отражение върху нашите културни нрави.
Вън от това на нас ни е трудно да говорим спокойно, да работим спокойни и още повече -да вникваме в хората и нещата. ЗАщото ние бързаме, Иване! Ние бързаме да наваксаме изтърваното време (вековете!), винаги сме бързали и като народ, и поотделно, като личности. И в това бързане всякога сме търсили извори на сила и знание не само в нашите малки долини, но и там,дето отдавна текат големи реки, в Русия и Запада. В това няма нищо лошо, ние сме жадни и любознателни, искаме да догоним, както се изразяваме напоследък, световното равнище. Пет века живот при затворени врати ни стигат, за да разберем, че националната ни култура може да диша само в съприкосновение с други национални култури - духовни феоди отдавна не ссъщесвуват, пък и никога не са съществували освен в съзнанието на някой позакъснели регионалисти - и единственото нещо, за което в случая би трябвало да съжаляваме, това е моралното мито, данъкът на снобизма и на неговата противоположност, който все още плащаме на културния внос."
...

А това защо го написа?
Не че съм го чел...

Който го вълнува темата да го прочете.

чакам с нетърпение да разбера дали има чак такъв странен човек тук, освен Кристо, де...

Oчевидно има и моят коментар е разбира се следния: комплекси, и само комплекси има този текст.

Тва да не е от българските хроники на стефан цанев?

Не, от Емил Манов - Писма от София, уникална творба.

Прочетох го! Уффф! Значи, комплексите са негови. Както обикновено: вие сте такива, а аз съм съвършен и неразбран от вас, простаци....

Значи нищо не си разбрал от въпроса . Авторът пише фикционални писма към тогавашната интелигенция (в нейно лице е ИВАН), която по нищо не се различава от тия, дето ни управляват в момента. Много силен пасаж. Който го отрича, спокойно може да не се нарече Българин.

Приемам тази привилегия. Сега какво, да застана в ъгъла да се срамувам или ще ни умориш с още комплексарска литература?

Ох... Май и вие не сте чатнали смисъла на тва, което написах.
Е, някой ден ще ви дойде до главите. Идеята е не да се
комплексираш, а да си видиш грешките. Просто е.

Явно не сме дорасли за уроците по родолюбие на олшел.

Не сте.