Та, на въпроса: бихте ли се "измели" от нашта циганийка

Обаче усещането да си далеч е невероятно...

Мани ти... Невероятното усещане е като се прибираш - като се видят отдолу Дунав, Балкана и после градовете и пътищата. И като стъпиш на своя земя - тогава е невероятно... Иначе... хм.

Ами да така е, съгласна съм. Бих заминавала само, за да се завръщам. Обаче, когато си навън и България започне да ти липсва и да ти е все по мила, и когато започнеш да я търсиш по улиците, в природата и в хората... Поне при мен е така. Като съм далеч, като че ли ми е много по-близка. Не знам дали ме разбрахте...

Знам точно за какво говориш! Докато бях в Ирландия, ако щеш ми вярвай, но по едно време и кучетата по улиците започнаха да ми липсват. Но това не означава, че няма да се махна от тукашната помия.

Това е тема за заминаването, мисля, а не за завръщането....
Не, не бих, не ме кефи...
Предпочитам да "отскачам" до някоя чужбинска държава, но дълъг престой мноо ме нерви!

Да бе, ама тука става въпрос за заминаване без завръщане така като гледам...

Емиграцията не е просто като да ходиш на ексукурзийка или на учене или дори на гурбет в чужбина. Като емигрираш отиваш някъде, миеш чинии, копаеш ниви, сечеш дърва, боядисваш тавани или ако си малко по-голям късметлия пишеш програми, караш камиони и ставаш медицинска сестра на зъболекар и всичко това в средите на емигрантите. С две думи - търпиш горе-долу същата мизерия, която търпиш и тук, нямаш кой знае колко големи възможности за по-хубав живот. И така между 5 и 25 години един начален период. След това се стабилизираш, почваш да си намираш и по-хубави работи и в един момент се усещаш, че си си изживял живота, обаче пък поне децатата ти имат възможност да започнат и да живеят на по-хубаво от децата на брат ти, който си останал в България. Евентуално някъде тогава се връщаш и ти, вече като пенсионер, вървиш из родното градче (щото дори да е София това, ако си живял в чикаго ти се вижда като село) и си спомняш с умиление за детските години, прекарани там.

Аз не бих могъл да понеса такова изгнание Макар че ако бъда принуден може и да се наложи да го направя.