НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.Р. Славейков 1875 г.


или пък 2008?

Чак пък толкова... Макар че не е като да няма някакво основание де.

Имаме нужда от идеали, а не от врагове.

Поредната гениална тема на Jamesmagno! Искам да седя и да те аплодирам.

Има думички, които не разбирам... Грешки ли са или да тръгвам да търся речника на Найден Геров?

Даа, "туткун", но и "мерам"...

Мерам...в смисъл нещо като мерене на разни неща?

Иначе да, в последните дни все повече и повече осъзнавам, че не сме народ, а мърша.
Мърша която я яде глобалисткия лешояд...

Така казано и мършата може да яде лешояда... Както каза вечен студент, едното не пречи на другото.

In Soviet Russia мършата яде глобалисткия лешояд.

Ние не ядеме ли малко от лайната на този лешояд(с извинение).
Big Brother, сексуалната революция, "отвореното общество", демокрация...
Затова either way, нещата са ясни.

просто сме почнали да го ядем откъм гъза. дано имаме куража да продължим, че да стигнем и до по-хранителните части макар че като гледам на повечето хора май им харесва.

Много жалко, но такива сме си наистина-ако някога се породят стремителни амбиции и предприемем действия по реализирането им, в повечето случаи ще е, за да докажем някому, че сме по-добри от него, да го накараме да ни завижда, да го обезкуражим и доведем до сляп бяс, че пръв не е стигнал до това ниво, а не заради самите нас, заради личното ни усъвършенстване. Да наблюдаваме "изметения" или недотам "чист" чужд "двор" ни е повече от хоби. Специалисти сме в лицемерните чувства и слова, професионалисти сме в даването на съвети, когато не са поискани, в лежерното "плицикане" по течението, в "робското" малодушие и постоянно жалване от жестоката, несправедлива съдба, а все чакаме и чакаме някой да ни помага, да ни подбутва, да ни насочва. А когато този някой не се появи, отчаянието и депресията са налице...

И глобализацията ни яде, и "Атаката" и руснаците тоже.
Сичко ни яде.
Мършааааа - леш!