Днес, поднасяйки цветя на Паметника на Съветската армия отново ми направи впечатление дядото, който не знам колко си години вече, неизменно стои с руското и българското знаме в ръка, изправен и поздравявайки минувачите.
След като се поклоних на героите, реших да го заговоря и чух крайно интересни неща.
Човекът (условно нека го наречем Иван) е бил член и на БКП и на БСП, но сега е техен враг. Стоял на паметника всяка година и той не помни от кога, развявайки знамената.
В този момент се намесиха две рускини, с типичния руски акцет, които почнаха да го увещават да слезе (наистина си пече слънцето), а той да им говори на руски. "Аз съм инвалид първа група и стоя и се мъча, но как са се мъчили руснаците за едната победа...". Дядото се разплаква, рускините също.
Мълчим.
Малко по-надолу по стълбите се разиграва импровизиран митинг на БКП или сходна организация. Един дядо пламенно прославя Маркс, Енгелс, СССР и естествено плюе по ЕС, САЩ, като създатели на фашизма и т.н. "...великият руски победител от войната..." тук си мисля, че ще каже я Жуков (4 пъти герой на СССР, ръководител на защитата на Москва, Ленинград, Сталинград и мн. др.), руският народ или нещо сходно, но: "...Йосив Виссарионович Сталин!...". Малко сконфузно ми стана, а хората долу ръкопляскат.
Иван продължава - "ето след тях не бих тръгнал. Бил съм от БКП, БСП, а сега съм техен враг. Има хубави страни, има и лоши. Сега изпадаме под турско робство отново, под робството на ДПС. Само хората с идеали като на Левски и Ботев ще ни спасят! А ти знаеш ли, Пирински е казал на полицаите около парламента да не ме пускат да се разхождам с знамена с ликовете на Ботев и Левски! Сигурно си ме виждал, аз преди много ходех... Сега не ме пускат."
Кимам.
"Вчера ей ги тука бяха президента, министри, Пирински и той и други да поднесат цветя. Опитаха се да обединят Деня на Европа с Деня на Победата! Така не трябва да бъде! ЕС е наш враг, не са наши приятели, те ще ни поробят!"

"Аз сега събирам пари да замина за Русия, там да умра. Събрал съм малко, на 73 години съм... там има агенства за запознанства, ще си намеря някоя бабичка и ще си изкарам така до края. Социално що-годе съм осигурен, ще се оправя. Виж тука долу, много малко хора има." Не помнят вече... Огледах се и наистина - 20-30 старци на преклонна възраст, някоя и друга рускиня живееща в България и това е... Търсих с очи, някой на моята възраст - бях сам.
Пожелах на Иван да е жив и здрав и да се видим след година на същото място.

Да споделя и моето впечатление от всичко - според мен наистина не прави чест на тези, водещи митинга, да асоциират праздника с някакви партийни пристрастия. Много тъжно ми стана, когато наистина се замислих, че почти никой не свързва днешния ден с нищо, никой на нашата възраст не знае на какво е символ той. Стана ми тъжно и за дядото - един неразбран идеалист в море от слепци. Досущ като неговите икони.

Емоционално ми дойде да изпиша това, затова и простете за неточностите и липсата на стил
Също бих помолил, редовните партийни и антипартийни функционери в форума да се въздържат от словоизлияния в темата - тя не е за тях. Не става дума за партиен бекграунд (<3 чуждици), нито за последствия от войната, по света и у нас.

Става дума за единицата, за човека - преживелият войната, достигнал победата, обичащ родината си.

Именно. Преживелият войната.
Ние вече не живеем във време на войни. Или поне не искаме - а вместо това говорим за мир. За нас войната не представлява този идеал, който е била преди години. Затова и няма как да разберем напълно чувствата на този човек, за когото говориш ти, няма как асоциацията ни между датата и празника да е толкова интензивна.

Този разказ изключително много ме натъжи... Когато бях на военния парад и видях всички мъже в униформи... от различни страни... Как ги обикалят хората и им се радват, как децата се радват, как самите военни се радват... се натъжих по същия начин. Върнах се няколко десетки години назад, и се чудех какво ли им е било в сърцата... да оставят дома, семейството... Виждали са как приятели умират, радвали са се на малките победи на фронта и тъй нататък и тъй нататък... А сега? Сега няма идеал, България привидно е свободна, но това е само на международно ниво. Вътре в системата всички знаем, че сме притиснати, притиснати от собствената си глупост. Защото младите, които са ти липсвали (включая себе си, наистина не знаех за този празник), са хора без идеали, хора, които могат само да се напиват, да псуват, и да се жалват над битовите си проблеми. Преди някой да е казал нещо за това изказване, отново казвам, че включвам себе си в купа. Ако всеки се замисли, ще види, че поне едно от тези "качества" му принадлежи. Винаги гледам възрастните с някакво почитание... Не почитание заради годините, а заради преживяното...

Винаги съм се опитвал някак да разгранича ролята на Съветската армия и на СССР във Втората световна война от същата им роля по същото време в България. Не съм успял, не е лесно. Тя просто е точно обратната - вероятно може да се махне с ръка "диалектика", но отговорът не е само това. Коя от двете оценки трябва да доминира? За много от европейските страни е така и затова обществата им са раздвоени в отношението си към този празник. Аз лично нямам навик да поднасям цветя на паметник на чужда армия в България.
Преди време тук обсъждахме как агентът Гоце (пусни му водата!) е открил паметник в Кула на свалените американски пилоти, които не са успяли да бомбардират София, защото българските летци са ги свалили, рискувайки живота си за живота на мирните хора долу на земята. Никога не бих поднесал цветя и на такъв отвратителен паметник, не защото е американски.
И от другата страна стои онзи маниакален идиот, на когото сме били по неволя съюзници... И когото все повече хора започват да харесват...

И аз

Тва пък кво ще рече ?

Аз също

Баси, човек да не си излее душата...

Всичко може да се обясни с ника на първия човек, изхрачил се върху съветската победа

Поздравявам г-н Красимир Янков.

Че съм жесток и справедлив.

Нищо не можеш да обясниш така лесно. Тази победа нали е и на янките...

Да виждаш те да правят супер помпозни военни паради ?

Кво са напраили тия дришльовци американците във войните, освен да се облагодетелстват икономически уж спонсорирайки следвоенното възстановяване на Европа. Нещатастници. Тоя черния скоро ше им види сметката.