копнато от блога на мой приятел без разрешение
На няколко пъти си мисля, че всякакви политически анализи, особено от профан като мен, са изключително безсмислени, защото всичко извън определението “цирк” излиза от рамките на адекватното и може да стане дори обект на присмех. Ето защо никакви анализи няма да правя, да си таковат таковата всички. Ще ви разкажа обаче как ме изментиха по ******ийски! Всъщност истината е, че аз сам се изментих, на всичкото отгоре изментих и други трима души.
Да, става дума за евроизборите вчера. Бях решил да гласувам с презумпцията, че гласувам не за някого, а против някого. Против Доган. Като гласуването ми против ДПС не включваше по никакъв начин вот за НДСВ.
Да, ама..
До мен, както и до много млади хора, достигна информацията, че Меглена Кунева, лидер на листата на НДСВ, няма да успее да влезе в европарламента. След известен размисъл реших, че тя е едно от лицата на българската политическа сцена, на които се доверявам, уважавам и харесвам. Тя е може би единственият български политик, който получи европейско признание. Въобще - публичният образ на Кунева беше почти безупречен за мен. Освен това тя е участник в миналогодишния “Медиен панаир”, организиран от факултета ми, като отзивите за нея бяха предимно положителни. “Слънчев човек”, “интелигентен”, “На всеки въпрос ще отговори, ще даде съвет” бла - бла…
В крайна сметка приех кандидатурата й присърце, та дори направих грешата да убедя още трима души да гласуват за нея.
Първото разочарование дойде, когато разбрах, че от 1-2% подкрепа за НДСВ, недостатъчна за Кунева да бъде избрана, процентите скочиха до 8%. Не заради партията, а заради самата личност Кунева. Т.е. по всяка вероятност вторият от листата Антония Първанова също ще стяга куфарите за Брюксел - облажила се от популярността на Кунева. И тук говорим за някакви си 300-400 гласа разлика с кандидата на Синята коалиция. Толкова мизерна бройка гласове, че моят и този на тримата вербувани от мен гласа са от изключително значение. Аз гласувах за Кунева, не за Първанова.
Като стана дума - ще направя кратко отклонение за да ви разкажа една история. Получавам във facebook.com “friend suggestion” от една моя колежка да добавя сред приятелите си профилът на лицето Първанова. От разсеяност и навик видях думата “suggestion” като “request”. Озадачен защо Първанова (или някой неин ПР) ми е отправил покана за “приятелство” написах на бързо лично съобщение с желание да се изяснят мотивите за тази постъпка. Беше ми отговорен със “Защото желая да комуникирам с млади хора.”, което ще рече: “Щото искам да се поласкаеш, че съм те аднала в някакъв тъп сайт за “френдче”, да се изкефиш и да пуснеш бюлетинка за мен.” А тя дори не ме беше аднала, дори човекът, който ми отговори не си направи труда да го провери. Заети хора, разбирам ги. Отврати ме лицето Първанова с това. И в крайна сметка се оказа, че й помагам да се докопа до място в Брюксел. Толкова за това първо разочарование. Сега за второто - най-важното.
Аз, глупакът прост, нито веднъж не си зададох въпроса - защо му е на действащ еврокомисар да става евродепутат? Може би съм решил, че както ще се сформира нов парламент, така ще бъдат избрани и нови комисари? И дори не си направих труда да проверя тази информация. А по очевидни причини не беше публично тръбено (така както беше тръбено за 10 млн. други простотии), че нови комисари няма да има. Демек Кунева трябва да збира между депутатстване и комисарстване. Ми то е ясно каво ще избере! Сега гледах откъс от някаква конференция - същата разправяше как хората я спирали по улиците и й казвали да остане комисар, да продължи да “защитава” интересите на България (дали България = НДСВ за нея?) и разни подобни глупости, за които, разбира се, не беше говорено преди изборите. Ама сам съм си виновен.
И к’во излиза? 5-6% от гласувалите на изборите или 150 хил. души гласуваха не за НДСВ, а за Меглена Кунева. И тя излъга тези 150 хил. души. Подигра се с тях.
Ще й пиша писмо, дано го прочете. Почти съм убеден, че тя си дава сметка какво е направила, но искам да го види черно на бяло. И да знае, че за мен тя вече не е никой. Обикновена лъжкиня.
А можеше да се държи достойно. Интересите на партията са над нейните интереси явно. Благодаря ви, г-жо Кунева. Желая ви приятен апетит.
|
