Ако да - защо?
Ако не - защо?

Разбира се, че се гордея...
Причините са много, някои сериозни, други - забавни, трети може би са по-скоро повод за не-гордеене, но все пак..

Като се започне от историческото ни минало, мине се през географските и природни дадености и се стигне до научните ни постижения, имайки предвид колко мъничка държава сме и колко много сме изстрадали във времето и как постоянно късат от нас и ни ограбват и стъпкват...
Като цяло сме много сърдечен народ, изключая озлобените поради различни независещи от тях причини хора (финансови да речем), и това ми харесва и смятам, че е полезно, особено ако искаме да бъдем част от европейската общност.
Това, което не ми допада, е че в някои държави ни се носи някаква лоша слава на мошеници и тарикати и това впечатление се дължи на работниците по бригадите за бране на ягоди примерно. И освен това проблемът с ромското малцинство адски ми трови душата и не искам никой по света да свързва България с безработните , мързеливи и неуки отрепки, които крадат жици и берат тухли.

Иначе сме предприемчиви и смели, имаме много проекти и сме едно доста будно общество. Не разбирам защо при това положение повечето политици, избрани лично от тези умни хора, се оказват пълни боклуци, които си присвояват пари и въртят шашми по кабинетите си... някой да има обяснение за това?

Не на последно място искам да подчертая колко много се гордея с родното си място и родния град, и че при никакви положения не бих искала да живея или да съм се родила на друго място по света.

За съжаление обаче както можем да градим, така в повечето случаи се саморазрушаваме и понякога е изключително трудно да се направи нещо устойчиво и полезно за всеобщото развитие, понеже простите и слепи хора са по-силни от разбраните и интелигентните.
Иначе си имаме култура, образование и хобита. Жалко, че всички тези неща, които в Европа се развиват от държавата за народа, който народ после предоставя знанията и уменията си обратно на държавата, при нас са плод почти изцяло на лична самоподготовка и желанието на група хора да организира някакво събитие или да учреди някой клуб. Но какво да се прави, условието за прогрес не е лошото да е повече от доброто, само че при нас за съжаление е точно така. Тъпо е и че с понятия като "елит" и "интелигенция" се злоупотребява толкова уникално много, но в крайна сметка ние си познаваме стоката и се знаем що за продукти сме. Единственото, което трябва да направим, е да убедим Европа, че можем да й бъдем особено ценни , и аз лично съм се заела да доказвам това в областта на науката.

Иначе сред причините, поради които се гордея, че съм българка, са още
- българската бира
- хубавият ни и труден за всички чужденци език
- отвратителният ни балкански манталитет, който може да бъде много полезен и е като предупреждение за всеки, който си мисли, че може да не стане нашето
- българските манджи - никой не може да ме убеди, че коя да е чужда кухня може да се мери с нашата!
- българският хардкор

Както и още мнооого, много, много...

Основно причините, поради които един човек се гордее с националната си принадлежност са две. Първата е, че той изпитва респект пред историческото богатство на страната си, душата му трепва при вида на красивата му земя, харесва и уважава езика си и все такива неща, които неразривно го свързват с родината му. Втората причина, поради която някой може да се гордее с националния си произход е, когато няма с какво друго да се похвали, или т.нар. синдром "България на три ракии". Причислявам се към първата категория и се надявам да не стигам до втората.
Иначе съм съгласен и с повечето, написано от Джуди.

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай. Как да не се гордея? Само историята ни стига за десет живота гордост. И сме кораво племе - пет века ни мачкаха турците, преживяхме го. После дойдоха руснаците - сега май лека-полека и от това започваме да се оправяме. И когато ни нападнат извънземните, ние пак ще си останем. Има куп неща, които да те карат да се чувстваш горд Българин - кухнята, езикът и азбуката, природата, киселото мляко, розовото масло, виното (бирата не, ама е въпрос на вкус) и какво ли още не от продукцията ни. Гордея се с великите българи като Джон Атанасов, Дан Колов, изобретателят Петър Петров, пътешественикът Александър Геров и т.н. Гордея се с тази страна, за която и аз се опитвам да направя нещо и се осмелявам да си мечтая някой ден с гордост да се наредя и аз до тях.
Има и за какво да не се гордея, но нищо не може да засенчи безбройните причини в подкрепа на обратното.
Не се гордея с това, че хиляди българи смятат, че щом е българско, е лошо. Затова дай да внасяме чуждо. Да, ама в китайските хавлии стоте процента памук са много по-малко, отколкото стоте в хавлиите от Панагюрище. Канадската леща и турските домати няма и да ги споменавам. Не се гордея с това, че хора бягат от историята и езика си сякаш е някаква чума. Не се гордея, че има неща, които са по-важни от това да направиш нещо добро за родината и народа си.

Преди се гордеех..сега не.
Защо ли ?!
Първото лично го отдавам на пубертета и липсата на други поводи за гордост (както обясни Томи по-горе), а второто - на навлизането в някаква друга (неопределена) фаза на развитие, в която въпросното...абсолютно ненужно чувство, взех да го изпитвам само спрямо собствените си постижения.
Иначе е страшно тъпо да си горд, като цяло. К'во значи да си горд ?!

Гордея се с великото историческо минало на своя народ! Горд съм, че съм българин, да!

Бе не бих казал точно, че се гордея. По едни или други причини у мен отсъства онова затрогващо сърцебиене, което се появява у хората, като почнат да разказват на чужденците за цар Симеон или за Джон Атанасов.

Иначе нямам още изводи за това, какви сме като манталитет, понеже искам първо да пообиколя малко, да видя свят, и тогава да си вадя генерализациите. Впрочем, като че ли намирам една интересна българска черта, вариация на черногледството - когато видим, че наш сънародник е направил мизерия, казваме - "Ееей, такива мръсотии само българите могат да направят, ний сме е%аси нещастниците". Пък изобщо не е така.
Наскоро си говорих с една мексиканка и й разказвах за Бай Ганьо - е, тя каза, че там си имали подобни филми за подобни тарикати. Не че героят на Алеко е лош персонаж, просто смятам, че прекалено много сме свикнали да се отъждествяваме с него.

Иначе... да, не се гордея. И с Джон Атанасов, и с Буров, и с Данчо Йовчев, и с киселото мляко, и с розите. И с любимите си български автори не се гордея. Чувството е близко, но ми се струва, че не е "гордея" точната дума. Но е удоволствие, примерно, да разказвам на някой чужденец факти за страната - както добри, така и лоши.

Само да се вмъкна. Джон Атанасов е точно толкова българин, колкото Тиаго Силва например. Даже по-малко.

Те тва е мега силната група...само за горди българи: http://www.facebook.com/home.php?ref=ho ... 366&v=wall

Цитирам без промени:

Ето, с българи като този, който го е писал това, хич не се гордея.

Добре де, поре, полу-българин, айде :Р

Майка му е франко-ирландка, но баща му си е чист българин. Дядо му е убит от турците по време на Априлското въстание.

WeeDichou, щом това от Facebook те учудва, значи нищо не си видял :


Ииии това:

Хахха, Bagatur,
...тези хора са се постарали да изградят някаква аргументация на думите си. Макар основите им да са кухи...са се постарали да се вкарат стабилно във филма.
Въпросната (чернокожа) мацка е написала, че "балгария" е създадена 618 г., което прави 1392 години съществуване
Да не говорим за "средна гора" (което сигурно трябва да е Света гора...или Кръстова гора...
ама...споко...ние търпим...шото сме "над тия неща"

Не бих казал чак че се гордея, но определено не се срамувам, че съм българин!

По-добре е родината ви да се гордее с вас, отколкото вие с нея.