phoebe написа:
Deschain е готин пичага, обаче пише много интересни вицове в тая тема

DD
Защо да се спираме до руското освобождение само? Нека се върнем още по-назад с "ако"-тата! Ако Аспарух беше се спрял още малко по-надолу, да кажем до Босфора, сега щяхме да сме завладели Константинопол, да сме установили тангринизма като религия и да сме най-мощните в света! Америка нямаше да е открита, щото нямаше да има Испания да роди Колумб, а провинция на великия български хаганат!
България на три океана! Йей!
Не е съвсем така, защото тогава развитието на ацтеките нямаше да бъде спряно от испанските конквистадори и те щяха да развият теократичната си империя без да има кой да им се противопостави, бидейка най-голямата сила в централна америка. Не съм сигурен кой щеше пръв да открие ядреното оръжие, но в момента щеше да има студена война между България и Ацтекската държава
Настрана от глупостите и малко за другите глупости:
Ако-тата са инструмент на разни хора с някакви проблеми хипотетично да ги решават и да си мислят колко би била различна алтернативната ситуация. В тоя смисъл ако-тата не са по-забранени в историята отколкото в която и да е друга наука, в която не може поради есетството й да има развитие.
Някои от моите възлови позиции:
1. Руската империя наистина е империя. Тя води политика чрез Освободителната война. На фона на предишните военни сблъсъци в историята между Османската и Руската империя кампанията й е успешна, но според мен е по-неуспешна в дългосрочен план. Защото с тази война Русия не успява да си реши проблема с проливите, а със създаването на България без да иска си попречва да води още руско-турски войни на същия фронт, откъдето може да издрапа до изход на средиземноморието. Затова и после са всичките тия опити за влияние и намеси във вътрешната и външната политика на вече независима България. Така или иначе, факт е, че Русия не цели освобождението на България от любов към българите, а си води своя собствена политика.
2. Братушките на Вазов не са съвсем измислени. Едно от най-добрите оръжия на руската политика в Освободителната война е голямата подкрепа на руското население. А руското население не подкрепя политиката на държавата си, нито руските студенти се записват доброволци в армията за да осигурят на великата си държава достъп до провилите. Те се записват там, защото са обзети от ентусиазъм да помогнат на българите. В този смисъл Руската империя се възползва от тези настроения сред народа си. Политиката много рядко се прави то народа. Политиката обикновено се прави на гърба на народа.
3. За самостоятелно политическо освобождение на България и дума не може да става без външна помощ. Дали при по-различно развитие на събитията и неизбухването на Освободителната война нямаше да има някоя друга освободителна война е невъзможно да се каже. Не е тайна обаче, че има идеи за превръщането на Османската империя в Османо-Българска империя, по примера на Австро-Унгария. И не е тайна, че балканските провинции на империята са икономически най-проспериращите, т.е. българите са в една икономически по-силна позиция. Дали това обаче щеше да се случи и доколко щеше да е успешно (в момента няма Австро-Унгария) също е невъзможно да се каже. А и такава една икономическа стратегия ми се вижда неосъществима от нашия разединен, непостоянен, нахален и еснафски народ.
4. В интерес на истината нещо подобно на горната стратегия се опитва да осъществи Стамболов по времето на политическата криза след изгонването на Батенберг. Когато България няма цар и си търси кого да си избере сред провинциалните имения на Европа той предлага короната на Османския султан, който тогава би могъл да направи лична уния на България и Османската империя.