82 години от кървавия атентат в църквата “Св. Неделя” в София
Милен Радев
16 Април 2007


Днес е годишнина от взрива в катедралата "Св. Неделя" в София, отнел живота на над 160 мъже и жени и осакатил 500. Както писа преди време доц. Валери Колев «Само за един миг България загубва повече генерали и полковници отколкото в четири войни».

Извършители на атентата са български комунисти, управлявани от Коминтерна в Москва. Знаем от по-новата ни история, че понятия като човечност, състрадание и разкаяние са думи, непознати за този тип сънародници. Недостъпни се оказват за тях и вълнувалите с десетилетия цвета на народа ни национални идеали. Неслучайно сред жертвите са и толкова славни и заслужили пред народа смели бойци.

Не винаги е лесно зад безличните цифри да си представим лицата и съдбите на загиналите, затова предлагам да прочетем внимателно краткото жизнеописание на няколко от жертвите. Може би така ще възприемем пò осезателно трагедията, стоварила се на онзи ден върху личната съдба на хиляди хора и сполетяла всъщност цяла България.

Григор Георгиев Кюркчиев - български офицер, генерал-майор. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През I световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната.

Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор (30.05.1917 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1 пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-а пионерна дружина и командир на жп дружина. През I световна война (1915-1918 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски. През 1918 г. е уволнен от армията.

Калин Георгиев Найденов - български офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г.Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), ген.-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната .След войната е професор във Военното училище.

Стефан Михайлов Нерезов - български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - началник на щаба на действащата армия. През I световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на I световна война е командващ I отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата.

Стефан Нойков - български офицер, полковник (14.10.1917 г.). Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия през 1909 г.. Служи в артилерията завършва Генералщабната академия и командва 6. артилерийски полк (1909 г.). По-късно е командир на 8. Приморски полк и началник на Военното училище. През Балканската война (1912-1913 г.) ръководи дружина. В I световна война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 4. пехотна Преславска дивизия, след което е началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия. След приключването на войната през 1920 г. е началник на канцеларията в Министерството на войната.През 1923 г. е началник на Щаба на войската . Занимава се с научни изследвания; признат автор на сериозни военно-теоретични трудове.

Стоян Петков Пушкаров - български офицер, генерал-майор (27.02.1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4. артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7. артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията във II армия, която воюва на Македонки фронт.

Иван Великов Стойков - български офицер, генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на IХ пехотна дивизия. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на I конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната конна дивизия. Началник на IХ дивизионна област (1917 г.).

Иван Рачев Шкойнов - български офицер, генерал-майор (14.06.1919). Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на ХI пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на I световна война е началник щаб на IV пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.). През 1971 г. началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери.

Георги Гъдев – български офицер, кавалерист. В Балканската война се отличава при щурма на форта Айваз баба от Одринската крепост (13.03.1913 г.). По време на I световна война е командир на ескадрон и проявява изключителна храброст.

Ще отделя от другарите му едно име, чиято биография и съдба ми се струва знакова:

Иван Тодоров Попов - български офицер, генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2. пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. След приключването на войната заема редица строеви длъжности - командир на дружина, командир на 22., 27. и 8. пехотен полк (1893 г.). Получава звание полковник на 2 август 1895 г., командва бригади в 5., 7. и 9. пехотни дивизии. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 2. бригада от 1. пехотна Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на 1. пехотна дивизия (май), а впоследствие на 13. пехотна дивизия (юни). След войната излиза в запаса. Иван Тодоров Попов е народен представител в ХVII ОНС.

Какъв живот. И какъв край от българска ръка...

Колко са липсвали през следващите години тези хора. Както и техните неродени или затрити наследници.

Каква отрицателна селекция е била извършена.

http://mediapool.bg/show/?storyid=127816&srcpos=8

Съвсем малко се спомена тази година за това събитие... Нормално. Държава със социалистическо управление- президент, премиер, правителство, съзнание, наследство. Така е то.

Този атентат обаче е една от първите индикации, че червената чума е набелязала България за своя цел и нищо, дори планини от трупове, няма да я спре по пътя й. Оттук започва цяла поредица. Убийства. Погроми. Атентати на гари. Публични разстрели.

Не успяват да убият Царя. Поне не и тогава. Опитаха отново на Арабаконак. И тогава щастливата звезда на Борис Трети го спаси. Тая звезда обаче не можа да спаси България и червеният покров падна на 9 септември. Това, което бе започнато с атентата в Св. Неделя, продължи съвсем "законно" и невъзпрепятствано в следващите няколко месеца.
Побои, извращения, масови убийства и какво ли още не.
Да, Св. Неделя бе само едно начало. Какво толкова - няколко генерала, засипани под руините. Нищо работа! След девети убиват царските офицери с кирка, забита в гърдите, наредени край брега на Марица. Така е то.

Поклон пред жертвите на атентата. Те бяха първите. И може би са щастливци, че умряха така, за да не видят редица свои съмишленици и братя как умират с куршум в тила, разстреляни пред бомбените ями в нощта срещу 2 февруари, 1945 г. Така е то...

Грешно изпреварваш. Защо бързаш така, без да знаеш какво искат да кажат...
Значи не си разбрал и това, което вече са казали.

Постовете на www и Vintersorg са достатъчно тенденциозни и изпълнени с въпросния комплексарски патос, за да има нужда да се доубеждавам