Държава на тъмно

"Дневник", от Симион ПАТЕЕВ, 28 май =>>

Публичните институции в България продължават да действат "на тъмно". Въпреки натиска от неправителствения сектор скрити от обществото остават почти всички държавни разходи, както и стратегически договори. Това гласи годишният доклад на фондация "Програма "Достъп до информация". Статуквото не се е променило и обществото продължава да е в неведение за голяма част от най-важните държавни решения и разходи, се отбелязва още в доклада.

Съдебната система е институцията, която действа в "най-голямо затъмнение" от гледната точка на достъпа до публична информация, съобщиха от организацията, като се позоваха на доклад на Министерството на държавната администрация. Според него близо 2300 от почти 23 хил. заявления за достъп до обществена информация през миналата година не са разгледани. По-голямата част от тях са главно в Министерството на правосъдието и това по думите на експертите е абсурдно. "Това е институцията, която трябва да налага санкции по Закона за достъп до обществена информация, а самата тя нарушава закона, като ги оставя без разглеждане", коментира изпълнителният директор на фондацията Гергана Жулева.

"Целият поток на държавни средства за обществени поръчки и концесии, както и средствата от европейските фондове и програми, насочени към частния сектор, остават забулени в тайна", заяви адвокат Александър Кашъмов. По думите му институциите продължават да гледат на даването на информация като на политически, а не като на административен процес. Според него има случаи, при които дори след решение на съда се отказва информация.

Експертите препоръчват санкциите за отказ на достъп до публична информация за министри, висши държавни служители и чиновници да се повишат значително, както и да се направи ефективен механизъм за налагане на наказания. Юристът даде пример с министерствата на отбраната и на външните работи, които отказват да съобщят имената на компаниите, на които възлагат поръчки.

Кашъмов призова правителството да започне да публикува обществената информация в интернет. По думите му България е единствената страна, която не качва Държавен вестник в мрежата. "Проучили сме 411 публични институции, от които 80% имат сайтове. Едва 3% от тях обаче публикуват сключваните договори онлайн, само три са качили отчетите си за дейността по Закона за достъп до обществена информация и нито една не е огласила списъците с разсекретени документи", съобщи експертът Николай Мареков. Той каза, че само в десет сайта са публикувани имотни декларации. Докладът показва, че гражданите се интересуват най-често от дейността на изпълнителната власт, след това от органите за местно самоуправление и накрая от търговските дружества. Документът е достъпен на адрес http://www.aip-bg.org.

Според експертите от програма "Достъп до информация" се води целенасочена държавна политика към ограничаване на достъпа до информация за публичните институции. Доказателство за това е внесеният в началото на март от трима депутати законопроект за изменение на Закона за достъп до обществена информация с мотива, че се налага съобразяването на българското законодателство с европейска директива, като беше прескочена традиционната процедура през Министерския съвет. Неотдавна Европейската комисия оповести доклад, според който най-некачествено транспонирани у нас са именно евронормите в сферата на правосъдието и сигурността, където България се представя най-слабо от всички страни членки и отговаря адекватно едва на 60% от европейското законодателство. Според неправителствения сектор законовите промени целят да дадат повече възможности на институциите да отказват данни за дейността си. Въпреки критиките законопроектът мина на първо четене. Затова от програма "Достъп до информация" са внесли в парламента предложения за законодателна промяна и препоръки за подобряване достъпа до информация в България.

------------------------------------------------------------------------------
Препоръки на програма "Достъп до информация" към държавните институции:

- Обществената информация да се публикува в интернет

- Ясна отговорност на министъра на държавната администрация

- Публичност на договорите за концесии и обществените поръчки

- Достъп до декларациите за конфликт на интереси на държавните служители

- Достъп до проекти за нормативни актове и обсъждане, преди да се приемат

- Публичен регистър на администраторите на лични данни

А откъде си взима париците тази фондация? Е тва ми кажи!

.
От тук http://www.aip-bg.org/finance_bg.htm

Ти да не би да смяташ, че достъпът до информация в България е безпроблемен, че прехвърляш темата върху финансирането на организацията. Не съм се ровил, но лично на мен не ми прави впечатление нещо нередно, разглеждайки източниците на финансиране на организацията, а самата тя се ползва с авторитет.

Не смятам, че достъпът е безпроблемен, но той никъде не е! Май-май с края на външното финансиране, лесно ще залезе и този свободомислещ екип...