днес сънувах едни мн гадни...
поне накрая сънувах как ям, че да ми е по-леко... :-]

Ае, сънувах, че се женя в някво село за някъф непознат...

едит: ааа и отидохме до селото с 94

Една приятелка сънувала Сръбско-българската война. Тя била войник, а границата между България и Сърбия се намирала зад техния блок. Като започнало сражението, трябвало да поведе отряда си към границата, но се изплашила и се скрила под леглото, обаче не се побрала и дупето й останало отвън. Прабаба й, като видяла, че се крие, си събула чехъла и започнала да я налага с него по дупето...

Добре, че е била прабаба й, защото ако беше някой сърбин...

Ама тя има такава прабаба, че сърбите ряпа да ядат!!!!!!

Сега един мой сън:
Аз съм джедай (никога не съм гледала "Междузвездни войни") и вървя по едни планини. Изведнъж пред мен излизат плюшени мечоци. Обаче те са и плюшени, и електронни и постоянно им се сменя цветът - червени, сини, зелени... Мечоците държат едни мечове като джедайските, такива лазерни. Започват да ме обстрелват с мечовете и аз започвам да се превивам като в матрицата... Убивам двама, обаче не мога да убия всички. От някъде се появява нещо като килимчето на Аладин, само че и то електронно. Мятам се на това килимче и то ме води в някаква гора, обаче аз не мога да го пилотирам и се разбиваме в едно дърво и тогава се събудих....

Много е хубаво да сънуваш, че си умрял. Означава, че лошотоо в теб умира.
Хубаво е и да сънуваш, че убаш някого, тогава пък унищожаваш лошото в него...

На спечелилите - честито!!! На останалите - гледайте тъпи американски филми...

Явно не си чувала вица за долапа в манастира

Един се замонашва и игумена го води из манастира да му показва кое как е...
Влизат в столовата.
- Тук може да ядеш колкото си поискаш с изключение на петък.
Влизат в спалните помещения.
- Тук може да спиш колкото си искаш с изключение на петък.
Влизат еди къде си...
- Тук може да се отдаваш на Господ колкото си искаш с изключение на петък.
Стигат до един долап, игумена отваря вратичката и се показва задник.
- Тук може да си доставяш удоволствие колкото поискаш с изключение на петък.

- Добре де, какво има петък?
- В петък си на смяна в долапа.

Ужас!

Не се разказват такива вицове на момичета! И без това не разбрах връзката със сърбите и бабата на приятелката ми...

хахахахаха

е, аз винаги съм си бил добър

Сънувах 2 съня, в рамките на 1 спане, беше като сън с продължение, ама някакси нямаха много общо..

1. В първия сън, Адам Сандлър се озова в моето село (Е. Антимово) и заедно с МЕН, организираше кастинг за римейк на "Ангелите на Чарли", но накрая се оказа, че взехме пак старите актриси. И "филма" почна. Някаква селска банда, която разполагаше с коли, мотори и бтр-и тероризираха селото (че кво друго), трябваше да се справим с тях. Но аз тръгнах първи, с някакво колело да обикалям и да търся бандитите (иначе не мога да карам колело). Открих им базата и почнах да ги дразнят (те бяха в някаква къща като хасиенда, отвсякъде бяха паркирани бтр-и и автомобили) и част от бандитите ме последваха, да ме хванат. Аз ги изпреварих и познавайки селото, се скрих в една уличка, те спряха на някакво кръстовище. Аз се появих и ги предизвиках пак. Почна бой в стил "Ангелите на Чарли" - аз ги понабих всички, и докато се усетят им гепах бтр-а и поех към базата им. По пътя казах на Адам и актрисите да дойдат да помогнат за обсадата. И финала беше - спирам аз с бтр-а в двора и наоколо хората ме чакат да изляза, заедно с шефа на бандата, очаквайки да съм техен човек. В това време другите обсадили хасиендата и всички бандити тръгнаха да се оправят с тях. Аз тогава излезнах и докопах шефа на бандата останал сам самичък, и след кратък бой го набих и арестувах. Добър филм се получи...

2. Във втория сън се озовах в град, странен микс между Антимово, кв. Зорница в Бургас и Центъра на София. Качвайки се в блока на баба и дядо, ме обградиха един куп пенсионери, които МЕ ПОЗНАВАХА. И почнаха да ме увещават да направя парти. Баба и дядо се появиха и казаха, че дават апартамента си за партито, но уловката беше - парти за именния ден на баща ми. Пенсионерите събраха пари - 30 кинта общо, да отида с колата си (после се оказа, че е джипка) и да накупя храна и сладки (ха-ха-ха) за партито. Аз реших да обиколя града (оказах се из центъра на софия, до паметника на левски и шипка) и търсех с кого да го организирам тва парти-имен ден. Намерих сестра ми там, и тя ми отказа да помага, щото било "пенсионерско събиране", аз обаче я навих с подкуп (казах и че ще я возя с джипа) да направи тя торта и баница и да ги занесе в кв. Зорница, а аз щях да пазарувам в Билла. По пътя на там (пеша) срещнах една колежка, която наричаме Шантавата ***** (няма да ви кажа името и), и и разказах цялото ми премеджие дотук, тя се нави да дойде с мен до супермаркета, на другия ден, ако я взема от Ректората в 9:00 и после до Билла в Меден Рудник, и после до Зорница. Даже и записах номера. На другия ден се събудих в Зорница, незнайно как. Видях, че телефона се е бъгнал и номера не е записан като хората, а и е 10:13 вече и съм се успал. И почнах да се чудя как да организирам купоня така, и докато се усетя в апартамента течеше подготовка вече....

тва е...

Тази нощ мозъкът ми очевидно си беше направил поредния странен микс от неща, които са ми се случвали, неща, които са ми били разказвани и неща, които кой знае откъде ги е взаимствал. Та така, на екскурзия сме с приятели в Америка. И хората някакси странно се държат, нещо някаква чернокожа полицайка обикаля насам-натам по една улица, усеща се някакво напрежение. Спира ни тя и ми иска yellow card и identification number. Обяснявам й, че нямаме yellow cards и че не знам какъв е този identification number. Почва тя да ме гледа лошо и аз побързах да й кажа, че мога да й покажа лична карта (българската). Почвам да ровя в чантата си под зоркия й поглед, след усърдно тършуване я намерих и тя попълни някакви данни в една бланка. И на тръгване ми казва, че ако искаме да имаме yellow cards трябва да обиколим в района, да намерим една лама и да почнем да я галим, за да могат да ни снимат с нея И Силвето (Midwintersun) бодро поведе групата да търсим лама

От оная нощ: сънувам, че пия кафе в бар Ноу-нейм (този до Худ. академия, за сведение на незнаещите), и покрай мене към СУ преминава трамвай 22, идващ от пам. Левски По едно време виждам втори трамвай 22 в обратната посока. Викам си "а, кога пък са пуснали трамвай покрай СУ?!" и веднага отивам с фотоапарата да го снимам Заставам на спирката на Университета, качвам се по посока Орлов мост (той минава там по локалното на Руски, където и сега има релси) и откривам, че билетчетата само за този трамвай са 3,50 лв, а не нормалните 1 лв.


(Това сигурно съм го сънувал, защото вечерта преди да си легна разглеждах картички от едно време, и на една от тях имаше снимка на ТМ4 как завива покрай Ректората, през 70-те години на миналия век )

Аз сънувах, че се събуждам и леглото ми си тресе и реших, че има земетресение. Погледнах към сестра ми, ама тя си спеше най-спокойно. Реших, че мога да последвам примера й и на сутринта да проверя дали в малките часове е имало земетресение. Сутринта, когато наистина се събудих ми беше много трудно да реша дали съм го сънувала или наистина се се случило, ама по-скоро е било сън.