dimage, невероятни стихотворения, браво , много ми харесаха

Съвсем новичко:
......................

Рисувам дъга,
уморени дървета,
красива тъга.
Посивели пердета.

Рисувам от скука-
безлюдно е вън.
Звезди във капчука,
отломки от сън.

Забравени къщи
и дива трева,
с пресъхнали пръсти
рисувам едва.

А в тихото време
над празен площад
ехти реквиема
на мъртвия град.

mecho обожавам такъв стил на писане

нещо което надрасках преди малко,показвам ви го в най-суров вид.

Бреза бяла като утринна роса,
клони свои към облаците издига,
и забила корени в черната земя,
тя чака,а той така и не пристига.

Вече листата пожълтели от умора,
клюмват с поглед забит в пръстта,
а в далечината на простора,
се вее полъха на есентта.

Само едничка клонка стои с надежда,
цвят единствен в короната блести,
а вятърът своят колорит подрежда,
червеният килим на спящите гори.

Сред сивотата на залязващия ден,
лъч от светлина облаци проби,
и дъжд от пера меки като лен,
голото дърво покри.

Там в тишината на заспиваща гора
ангел бял бди,прегърнал нея,
а под щастливата бреза,
аз прегръщах теб,моя горска фея.

Вие сериозно ли ги измисляте тея стихотвирения ей тей все едно правите нещо обикновенно?

ми моето го написах за няколко минути,изби ме музата.

Браво!

Това ми прозвуча като "Вратите" на Далчев.

tamerlan, браво! Много свежи идеи! Без клишета, без излишна помпозност, без позьорство! Просто чиста доза съвършенство! Заплениха ме от пръв прочит!

Това също е мноооооооооого добро! Ако имаш още разработки в тази насока- споделяй!!

Жоро, "Не заспивай" безспорно е най-грабващата творба, която си споделил със съфорумците!
"Безсмислица" на hypnosssa също е повече от добро. От него струи известна доза цветна меланхолия. Брависимо!
"Карнавал" и "Роби" на mecho ми обраха точките! Респект!

П.П: Как не съм я открила тази тема по-рано?!

Избор

Безизходица. Омагъосън кръг.
Не виждам пътя през мъглата.
Няма бъдеще. Затаявам дъх.
Затварям очи. Моля се за светлината.
Отварям ги, но нищо пак.
Само спомените ме връхлитат.
Искам да избягам, но не зная как.
Виждам как мечтите ми отлитат.
Шум. Чувам гласове.
Будя се от своя сън кошмарен.
Някои мойто име вика, някой ме зове.
Трябва да избягам от ужаса безкраен
Час. Секунда. Миг.
Няма време. Трябва да решавам.
Да премина през живота си с вик
или да мълча докато бавничко се изпарявам.
Ето я! Виждам светлината.
Поемам дъх. Продължавам да живея.
Толкова за кратко аз съм на земята
Не искам времето си просто да пилея
Слънчев лъч. Дъга. Чувам смях.
О, значи щастието съвествува?!?
Тичам, тичам аз към тях,
крайно време е да спра да се преструвам...

Много, ама мноооого сте талантливи всички !!! Браво!

Ти си ярка звезда през нощта,
светлината ти прави сенките по-тъмни.
Ти си слънчев лъч сутринта,
който наново събужда бедите.
Ти си капка надежда в ума,
с която чашата на разума прелива.
Ти си реално достижима мечта,
която прави самотата непоносима.
Ти си радостна цел на моите дни,
в която неуспехът достойнството срива.
Ти си блянът по споделеното щастие,
без който няма какво да подхранва кошмарите.
Ти си първа, единствена и ще бъдеш завинаги.
Ако сега беше до мен, бих те изритал болезнено.

Страхотни творби, поздравления.
На mecho ми хареса особено много.
Днес ровичках из темата и четох някои на майка ми, която фучеше наоколо с прахосмукачката.
Викам си на акъла: "Брейй, в СУ са събрани гениални хора, цветът на нацията, направо съм горда, че съм вътре."

Това е едно мое стихотворение, писано преди около година.

Копнеж

Убиват те, а искаш да живееш.
Затварят те, макар за въздух да копнееш.
Усмихваш се, а вътрешно изгаряш.
Бориш се да продължиш, но бавно падаш.

Стоиш на светлината, но искрено я мразиш.
Опитваш се да литнеш, но в прах и пепел лазиш.
Единствено нощта в тъмната си дреха
ти дава капка нежност, обич и утеха.

Всички спят, но ти си буден
и с очакване се взираш в мрака непробуден.
Сълзи от сол по кожата ти парят,
а надеждите от восък се разтапят и изгарят.

Искаш да избягаш, но ме можеш да се скриеш.
Търсиш обич, търсиш, но не можеш да откриеш.
Уморен от несполуки, отпускаш си главата,
а над теб с тъга и грижа безсънно бди луната.

Това как го намирата.Искам малко критика

Когато вълните замълчат


Загадъчно тиха е нощта,
мълчат и небесните звезди.
Морето спи загърнало снага,
а в него се губят самотните вълни.

Сякаш да избягат от простора,
те се сблъскват в здравата стена,
а кеят здраво е застанал,
улавящ вълна след вълна.

Погледни морето и тез вълни,
къде е тяхното спасение?
На вечен път ли са обречени
или на самотно си забвение?

А ние двама си седим,
прегърнати са нашите тела,
аз ти говоря за тез вълни,
и за тяхната вечна самота.

Не сме ли и ние като тях,
две бродещи души,
устремени един към друг,
като две морски мечти.

Когато вълните замълчат,
само пяна от тях остава,
когато ние замълчим,
аз душата си за тебе давам.

Аммм... мерси Аз така не нарочно