|
Абе дотук не вдиях туристи...
Никой ли не обича да се пуска по дълги 8-часови походи на над 2000 метра височина с тежка като олово раница и очи, в които се е събрала цялата умора на тоя свят ?!
Ммммм, не че аз съм турист, щото на Бъдни вечер ми подариха туристическа раница- 50 литрова, но още не съм я ползвал. Е, утре мисля да я изпитам до Черни връх и обратно...ЩЕ видим!
Иначе в доброто старо време...бях скаут. Блякс, сега ми става смешно като се сетя за някои неща, но тогава с другите имахме самочувствието, че едва ли неее...сме големите туристи(на фона на нашите връстници така си и беше де). Пък и беше много забавно. Първото ми "сериозно" катерене из височинките беше до Мусала. Ама термина "до Мусала" съвсем не е точен, щото до самия връх бе лесната част. После последваха 2 дни, в които не сме слизали почти под 200 метра и в които направихме един пълен кръг обратно до Боровец, през хижа Заврачица и Марица. Бууу, и в раницата тегнат всичките празни кутии от консерви, щото нямаше кош за боклук никъде все пак... Като слязохме в Боровец обратно, продавачките ни гледаха с умиление: "Божичко, туристи! Да сте живи и здрави!" което още не мога да си го изтълкувам....Явно сме били много сгънати, пък и все пак...девети клас бях тогава.
Мина доста време от тоя преход и се оказа, че този е бил от лесните. Изкачване на Черни връх два дни след Нова година в метър и половина сняг ми разби илюзиите за "приятен зимен туризъм".
Но пък в планината съм изживял някои от най-хубавите си моменти. Звездите са толкова близо, небето е толкова чисто, природата е толкова могъща!!! Ха, а пък на Седемте рилски езера се убедих, че пъстървата яде хлЕб!!! Хахахаа...страшна гледка!
И така, с гега в ръка и раница на гръб, съм ходил насам-натам- Мальовица, Ком, Свищи плаз, Звездец, Mусала, Черни връх, Седемте рилски езера, Рилския манастир (в посока от горе накъм него), Рудината, и т.н. Хубаво е, пък и оставя незабравими спомени. И няма нищо по-хубаво от това да си смъкнеш мощите в рейса след като си минал 8 часа с денивелация от над 1000 метра, а над тебе се чернее току що изкачения връх... Това е блажено удоволствие...
Иначе и морето е голяма тръпка, Калиакра, Балчик, Велека, ала-бала, ама по ниското е лесно...всеки знае... Там е почивката..и тена, хихи..
_________________ http://joruel.blogspot.com/

|