Кристо,Бай Ганьо се гаври с общонародните разбирания от онова време,не с конкретни български икони,разликата е огромна. Ние говорим тук за гавра с точно определени личности и образи,които са издигнати в естествен култ от българския народ. Едно е да се бъзикаме с това,че българинът има навика да плюе по всеки успял човек,особено сънародник,съвсем друго е да леем простотия по Левски или Ботев,за да покажем какви толерантни личности сме.

Нека се спрем на Бай ти Ганьо - книгата не се отнася само до онова време, а е съпоставима и с наши дни. Не е целено да се гаври с конкретни хора, а с народните СЛАБОСТИ като цяло.

Това идеята на самия хумор - да откриеш слабо място и да го осмееш. Но целта е смеха. Не нещо друго. Сигурно си виждал у фейсбук "гаврите" с портретите на Левски и Ботев - това не е хумор в никакъв случай и предполагам всички сме съгласни, че няма отношение към тази тема. Самото естество на хумора е да осмее черта от характера или същността на 1 човек или група хора или цял народ, и то такава черта, че да си заслужава това осмиване - крадливост, мързел, хитруване на дребно - всеки народ си има по нещо от тия, както и всеки човек има такива слабости.

Съответно бъзик с историческа личност е нещо такова:
Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков.
Пращат убиец - не се връща. Пращат втори - и той. Пращат най - добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи - не изпълнил задачата.
- Какво стана? - питат го.
- Ами какво… Карах по плана - отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат…
- ? ? ?
- … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"

Аз като явен привърженик на хумора и сатирата, не виждам нещо нередно в този виц, въпреки, че е насочен към сатиризиране към личност от Българската история, за мнозина българи този човек е икона и е герой.

Предполагам пак не се изразих достатъчно ясно де...

Зависи от мястото,компанията,а и от вида на самата шега. Собствен пример - аз съм се шегувал с доста неприемливи случки и хора,но съм го правил така,че никой да не ми направи забележка за простотия,неуважение и т.н., че и се подсмиват против волята си,'щото е смешно,а не вулгарно. "Според зависи" казва един пухкав съгражданин в такива случаи. Белким съм се изразил по-правилно.

Мисля, че има българско тесногръдие, но то е в съвсем различна посока. Изразява се главно в ксенофилия и в маймуноподобното подражателство спрямо всякакви, обикновено глупави, външни влияния. Не става дума за взаимодействие на културите, а за подражателство на форми, които не са изпълнени с национално съдържание. То отдавна е описано и в българската, пък и в много други литератури. Нашият вариант е "Криворазбраната цивилизация".

Ако ще подражаваме на някакви форми, намирам за особено важно същите да са възможно най-изпразнени откъм национално съдържание.