Кучето се затичва към вратата, сяда пред Швейк и казва: "Слушайте много внимателно: ето това - Швейк - е най-доброто ми другарче тук. Който го закачи, ще си има работа с мен! Ясно?!"
Швейк: Не се занасяй, пес, ами идвай с мене, че поручик Лукаш иска кученце, кученце, значи, ще получи!
Кучето гледа Швейк с обожание.
Швейк: К'во си ме зяпнал, малкия, ти по конски салам ли си падаш повече или по свински кнедли?
Кучето гледа Швейк ошашавено.
Швейк: Е - и аз ще се шашна, ако някой дойде да ме краде. Идвай сега с мене, 'щото няма да си губя цялата вечер с въшкарници...
Кучето: Много особен начин за изразяване имаш...
Швейк: Е - мерсаж, то в СУ какво друго да науча...Брееей, че ти си било говорещо куче бе, а? Я кажи някой лаф за форумчето.
Кучето: Няма да ти кажа нищо!!!
Швейк: Ц-ц-ц, не забравяйте с кого говорите, госпожице, да не влезе каишът в действие (свалям си колана и го навивам около ръката си). Е, ще дойдеш ли сега с мене, бълхар такъв, или да викам сапьора Водичка да те поотупаме?
Кучето гледа умно Швейк в очите.
Швейк: Очаквах, че ще си такъв пън, нали си бот... Колко е часът бе, говедо?
Кучето: Знам. И какво от това?!
Швейк: а - нищо моят е спрял на завоя, та рекох да питам... Абе при вас на разхайтените мадами кучки ли им викате?
Кучето показва всички признаци на отегчение от Швейк.
Швейк: аслъ това те питам де!
Кучето: Лошо няма.
Швейк: nsl
Кучето започва да тича в кръг из чата и да лае насам-натам...
Швейк: баси, майна!
Кучето лепва на Швейк една мокра кучешка целувка.
Швейк: целувк*
Кучето си отваря кутийката с обяда - "Я да видим, какво ми е приготвила жената за днес... Уффф, пак кюфтета..."
Швейк: ааа-не тоя път са конски кюфтета (справка - "Швейк")
Кучето: Ааааа, OK.
Швейк: бива?
Кучето: Швейк, нали знаеш, че не разбирам много какво ми се говори?
Швейк: очаквах го, да ти кажа, даже не знам 'що форумците се заниамват с отрепки като теб
Кучето: Тц-тц-тц. :-/
Швейк: що не се разкараш
Кучето: OK.
Швейк: чау-бау
Кучето махва с опашка към Швейк и се прибира в колибката.

Кучето: Охо! Я кой се появи на чата!!! Здрасти Дими!
Димитър: кво става песче?
Кучето е забило тъжно поглед в земята...
Димитър: е аре гледай ме като ти говоря
Кучето: Ама ти що не говориш както трябва - не разбирам.
Димитър: чеееееееее
Кучето: Ооо, Дими! Не издържам повече - трябва да ти кажа: Обичам те! Всеки път, когато влезеш в чата, сърцето ми подскача, като чуя гласа ти лапите ми се изпотяват, а като си тръгнеш получавам запек...
Димитър: за запека мога да ти помогна....за другите неща-не
Кучето: Ами не се стараеш достатъчно. Това ти е проблема.
Димитър: за запека ще се постарая прекалено много
Кучето си е харесал една породиста красавица...
Димитър: а Митака си е харесал кучето
Кучето: Кое е какво?
Димитър: куче аре в колибката
Кучето изведнъж страшно се заинтересува от една мравка и престава да обръща внимание на Митака.
Димитър: защо така?
Кучето: Ти как мислиш?
Димитър: ами май защото искам да те......
Кучето: Защо?!
Димитър: ами кефиш ме
Кучето: Ти мен също!
Димитър: оооо ше ми излезе късмета тая вечер
Кучето: ... иска ти се ...
Димитър: прекалено много дори
Кучето: Абсолютно!
Димитър: айде айде не се прави на недостъпен
Кучето: Я! Що?
Димитър: щото си помияр
Кучето: Димитре, не знам защо смяташ богатият генетичен код за дефект...
Димитър: хахаха богат генетичен код....косми и една опашка...
Кучето много си обича опашката.
Димитър: и я подвива понякога...
Кучето: От време на време.
Димитър: осебенно аз като сам покрай теб
Кучето: Ти?! Ихааааа!
Димитър: ех тая ревност бе
Кучето гледа Дими - "А нещо за хапване нямаш ли случайно?"
Димитър: имам....ама не е точно за хапване
Кучето: Кое не е?
Димитър: това което имам
Кучето: Ммм-м-м?
Димитър: целияяяяяя
Кучето носи на Димитър сутрешния вестник и сочи към уводната статия - "Взвод червени барети атакуват полковник - Ченгета пристигат на помощ"
Димитър: кучето е ГЕЙ
Кучето изглежда много тъжно.
Димитър: е именно....щото е гей
Кучето: А, затова значи... Тц-тц-тц...
Димитър: аре аре аз си тръгвам...чао куче
Кучето: Ще остана съм-самичък на тоя чат...
Димитър: еми дам
Кучето: Егати задръстения чат стана...