ДЪЛБОК ПОКЛОН!

аз с моя прост ум мога да напиша само нещо като:

ако жмуда жмуди жмуда
жмудейки така
че да жмуди жмуда жмудата
жмудно във газа
то нима ще знае жмуда
жмудена така
че е жмудена от жмуда
жмудно във газа

тази думичка нарочно ли я пишеш по този начин?

Listen. Here's the thing. If you can't spot the Zhmudah in your first half hour of the table, then you ARE the Zhmudah.

FightForFreedom, Камен Донев, ти ли си бре жмудо

Как викат на жмудата в различните държави:

в Армения - Жмуданян
в Грузия - Жмудашвили
в Литва - Жмудевичус
в Камерун - Жмудо'о
във Финландия - Жмудалайнен
в Чехия - Жмудица
във Франция - Жмудери
в Бразилия - Жмудиньо
в Кот д'Ивоар - Жмудие Дрогба
в Норвегия - Жмуд Хамсун
в Полша - в Полша Жмудата си е Жмудаю
в Дания - Жмудесен
в Румъния - Жмудеску
в Швеция - Жмуденбери
в Китай - Жму Да
в Ирландия - О'Жмудери
в Словакия - Жмудка
в Исландия - Жмудасон
в Русия - Жмудин
в Северна Корея - Жму Дае Се
в Нидерландия - Ван дер Жмууд
в Сърбия - Жмудойкович
в Латвия - Жмудис
в Англия - Жмудсън

Е те тия къртят

Свети Шницел - историята на една жмуда

Свети Шницел е създателят на Облачно с кюфтета. Тайният. Истинският.
Свети Шницел държи верига ресторанти “Яж, плати и си върви”.
Свети Шницел е създал погребална агенция “Шо стана ве?”
Свети Шницел създава и изповядва философията на Шницелианството.
Шницелианството гласи:
Буля Сефте готви фрикасе на Ибазе.
Бай Брашнян меси пита за който скита.
Пържените картофи яко ли им е като ги пържат? – А ти в автобус 280 в час пик качвал ли си се?
Колко кафтофа правят един домат? – А ти колко бири си изпил?
Едно мляко и два моркова за предпочитане ли са? – Пред кое?
Вярно ли е, че в село Ветрино е ветровито? – А в село Оглед само на оглед ли се ходи?
Какво е шницелът? – Само Св. Шницел знае.

Свети Шнигел гадае на лаптоп като на бял боб. И на черен... фасул.
Свети Шницел знае колко точно пръста има един крак.
Свети Шницел знае на колко години се равнява една Лили Ивановова година. Ма никой не е доживял да изслуша числото. Цялото. Дълго е.
Свети Шницел влияе на луната. Луната влияе на Земята. Земята се влияе от Св. Шницел.
Свети Шницел не ползва тротоари. Той самият някога е бил тротоар и е намразил тротоарщината. От тогава обърнал тротоарите в България в места за паркиране.
Свети Шницел командва духовете на живите хора на луната. Прецакан ли е, а?
Свети Шницел знае, че е Шницел и че е адаш с още един друг Шницел, който е измислил пък Шницелизма.
Свети Шницел шницелува портрета на Великата Жмуда. Портретът на великата жмуда ако иска е портрет, ако иска е гъз. Прецакан ли е Св. Шницел? Отговорът: Не, защото шницелувката е много различна от обикновената целувка, защото е предимно шни, което е сърцевината на шницевицата. Шницевицата беше забранена от жмудите преди идеята за нея да е съществувала, защото се отличава с предварителност. Предварителността е свойство на някои неща, като шницевицата, които са забранени, разбира се. Предварителност е когато нож е толкова остър, че като го видиш и се порязваш. Той те порязва преди да си се порязал на него. Най-просто казано. Предварителност. Шни, което е съставна част на шницелувката и оригинално е съществувало като сърцевина на шницевицата, е носител на частица предварителност, което значи, че една шницелувка те млясва преди да съществувате в една реалност. Еднаквата реалност е задължително изискване за случването на нещо, защото жмудите така са решили. Шницелувката действа транс-реално. Св. Шницел е способен да шницелува, защото е жмуда. Ние трудно можем да разберем това действие, защото то не се случва в никоя от категориите ни за времевост. Времевостта при нас изглежда толкова задължителна за всяко случване, колкото и пространствеността и материалността или енергийността. Но за шницелувката времевостта е извън контекста на събитийността, защото ролята на статуквото е заличена от стойнстната идентификация на реалативационните процеси. Шницелувката се случва прототипно; тя е носител на предшницелувъчна стойност и предава съдържание с коефициент 1.3 пред променлива 77/броя на неслучващите се периодични стабилизации, разделено на броя на непериодичните стабилизации. Другото са изчисления, разкриващи конкретиката на случая, което е, струва ми се, продробост за нашия начинаещ интерес. Дано съм бил полезен.

Празник!!!

Инетвю със Св. Шницел или каквото сме там сме възприели:
Питащ: - Оп, бай Шница, как е?
Св. Шницел - Има ли гладнииииииии?
П: - Имаше, ама бай Кравай от Първомай довтаса преди час и гладът се уплаши и избяга. И сега всички спят, още сити.
С.Ш. - Къде го тоя бай Кравай да му светя маслото?
П: - Нема го, бай Шница, откакто го изядоха, никой не го е виждал. Търси се по кенефите, ама някой може да е пуснал водата и да се е свършило с него.
С.Ш. - Така му се пада. Да не е припарвал тук. Ся трябва да седя и да чакам глада да се върне...
П: Идеален случай да те питам някои неща, така и така си тук.
С.Ш. - Какви неща? Да не е нещо сексуално?
П: - Не бе, Шница (удар по рамото). Съвсем нормални неща.
С.Ш. - Харабия, ай питай.
П: - Устойчива ли е Вселената, Шница? И защо?
С.Ш: - Устойчива е като на баба ти...
П: - Стоп, благодаря! А защо?
С.Ш. - Щото е създадена от съвета на пикаещите, когато на света не беше останало нищо, освен пикоч. Пикаещите били китаецът Пи Ка Я, Архангел Напикаил, Римлянинът Водомерий, гъркът Чишус, холандецът Кеф фон Кенеф, англичанинът Дик Пис, както и богът Урин. Те се разбрали да реформират материалния свят в по-разнообразен от тогавашния и да "де-кенефизират" състоянието на нещата. За по-евтино дали работата да се свърши от Пи Ка Я. Той изобретил машина, която да превръща пикоча в алкохол и опиянил съвета, така че да им се привиди готов света, а те му платили и като изтрезняли се напикали от яд. После назначили за декенефизатор Напикаил, който разперил криле и казал "салам стой си там" и пикаенето спряло. После разпоредил да се строи нов свят по негов проект, който страдал от един недостатък - не взел под внимание нуждата от кенефи, защото до момента никой не се бил стискал и не знаели, че не можеш да се стискаш - в началото всичко било наред, разплатили се и на Напикаил, но след това всичко плувнало и нещата станали проблематични. Назначили Водомерий. Той направил кенефи, но решил да мери кой колко пикае и да налага данък, за да се "тренират" съществата да сдържат повече. В началото всичко било наред, сякаш кенефизацията била подложена на строг контрол, докато не се разбрало по-късно, че съществувало тайно престъпно изхождане, което не било предвидено като възможност да бъде измислено. Но и на Водомерий вече било платено и той си заминал, така че нямало какво - назначили Чишус. Грък, с гореща кръв, той разбрал отрано, че пикаенето не трябва да се ограничава, а да се контролира. Затова решил, че първо трябва всички да се научат да владеят пикаенето до съвършенство и създал състезания по точна стрелба с урина. Но това станала такава краста, че всички започнали да се тренират постоянно и никаква учебна дисциплина не можела да бъде спазена. Тъй като и този план в началото работел, преди всички да се запалят по състезателния дух, непознат до тогава, Чишус прибрал и той парите и изчезнал. Ред било на Кеф фон Кенеф да създаде стабилен свят. Той измислил идея без аналог и до днес - хрумнало му, че от пикаенето можело да се извлияча удоволствие и създал специален "кефчийски кенеф" - там хората пикаели с кеф, а в други обстоятелства пикаели нормално. За да се посещава кефчийския кенеф, трябвало да се натрупат определени точки, които се получавали при съвестно държание и спазване на наложения ред. В началото всичко било добре, докато един зъл алхимик на име Мастурб не открил алтернативен източник на удоволствие, по-голямо от изпитваното в кефчийския кенеф. Всички спрели да събират точки и системата рухнала. Тогава дошъл ред на Дик Пис да уреди нещата. Той измислил много красив свят, в който урината не била с идеята да се крие и извежда надалеч, но и не се тънело в нея. Той измислил естетиката на освобождаването и всички започнали да се стремят към превръщане на ежедневната нужда в нещо красиво. В началото светът бил красив и вървял добре, а всички били доволни. Но станал малък проблем - синът на Мастурб, Съвокуп също бил алхимик и измислил нещо, което когато превърнали в естетическа норма също, темата за освобождението и неговата красота заело цялото ежедневие на всички. Очевидно иначе перфектната система не работила при новите обстоятелства. На ход бил богът Урин, който се оженил за сестра си Урина и от брака им се родили Лезб и Гея, които настроили хората срещу идеите на Съвокуп. Така били скарани и разделени мъжете и жените и само понякога се събирали, та не цялото им ежедневие било заето. Всъщност това имало огромен положителен ефект върху всичко, защото мъжете и жените започнали да се съревновават в много неща и вече нямали време да уринират по цял ден. Накрая всички сами, без да им е налагано отгоре, постигнали естествен баланс в кенефността. Съществуъват обаче държави по света, където все още се провеждат бунтове срещу декенефизацията и групи, които ре-кенефизират своето пространство. България е свърталище на такъв тип бунтовници срещу господстващата мода за рафинираност на поведението и кенефността е извън всякакъв естествен или наложен баланс.
..........................................................................................
Очаквайте продължение!

Очакваме!!!

П: - А откакто светът се е стабилизирал, променил ли се е значително?
С.Ш. - Светът оттогава е преминал през три етапа.
1. Дожмуден етап. Това е времето преди жмудетността да ексалира. Тогава конфликтите бяха дребни и жмудността не играеше централна роля в ожмудяването на насалението. С времето обаче се натрупа жмудевина и жмудистите се разделиха на жмудолози и жмудографи. Кулминацията на този период доведе до седващия:
2. Жмуден етап. Той започва с Жмудната война, в която участваха много жмудници. Резултатът беше жмудологичен прогрес и упадък в жмудографията. Днешната действителност е повлияна от жмужките идеи, стоящи в основата на причината за този развой на събитията.
3. Следжмуден етап. Етап на западък на жмудетността. Жмудевината за сметка на това процъфтява. Скок в развитието на ситнеза на дожмудни остатъци, водещ до ре-актуализацията им в контекста на съвремието.
П: - Не ми отговорихте на въпроса...
С. Ш. - Ами не, светът не се е променил. Все същият си е. Едно време ставаше въпрос за жмудотите, а днес става въпрос за жмурки и жмуньонки. Едно и също.
............................................................................................................................................................
Очаквайте продължение!

За светоусещането на бай Жмудай, бай Бамбук и извисения им приятел - барон фон Балон.
Имало едно време една поляна за чудо и приказ - ароматът на цветята можел да превърне дявола в ангел, озарението на слънцето те пращало в мечтите, а шумът на близкото поточе те приканвало да се изпикаеш. Никой не се стискал там. Един ден както минавал покрай полянката, бай Жмудай чул песен на славей и запял с него: "Да попея аз да се напея, че на сърце ми не е ведро, да стане ведро да се смея, да се смея докато пея..." и т.н., стандартна нимфоманска песен, в която под "пея" се разбира нещо друго. И така. Вярвало се, че славеите имали чудното свойство да връщат потентността на мъжа с песните си. Бай Жмудай много искал да бъде потентен, но възрастта му не му давала. Пеел със славеите, пеел и мечтаел. Един ден срещнал бай Бамбук, който свирел на бамбукова свирка и като се видели, без да си кажат нищо захванали заедно да изпълнят "Песента на Бамбука", която гласяла така: "Бамбук, о свещен бамбук - ти кух си като мен, но твърд си затова, направи и мене твърд..." Явно и бай Бамбук имал същия проблем, защото и той бил на възраст. И както си пяли от небето се спуснал балона на барон фон Балон със самия барон фон Балон в него. Той припявал "А когато балонът се надува, нека не е само той..." Баронът имал същия проблем поради същата причина. Тримата пяли, пяли и мечтали докато умряли. Ем... така свършва, ко да направя?

Една жмуда работела в Центъра за правата на жмудите в ООН и понеже била жмуда, правела каквото си иска, най-вече си барала ушите. Другите жмуди малко й завиждали, понеже те все се трепели, пък тя била тарикат. И ето, хоп, един ден й се приработило и прекият й началник й казал да иде да състави доклад за незаконната продажба на жмуди в Еритрея.
Жмудата хванала едно такси и отишла в Еритрея, на централния площад. Питала - абе, къде се продават жмуди тука, ама наоколо нямало жива душа, понеже всички се криели от етиопците. Тогава жмудата се ядосала и тръгнала сама да търси. Ходила, ходила и що да види - на едно място седял Богдан Богданов и продавал нещо. Жмудата едно време бачкала в Шесто на ДС, та още оттогава се знаели, та завързали лафче. Кво продаваш бе? - питала го жмудата, щото той седял зад една будка и на нея имало изложени някакви кутийки. Продавам ноу-хау - казал Богданов, извадил една еритрейска лула и казал "Хау".
Жмудата разбрала, че с лошо няма да стане, извадила и тя една лула и казала "Хау" обаче не запушила, щото пушенето е много тъпо нещо. Колко струва едно ноу-хау, питала го жмудата. Два банана, казал Богданов. Наоколо обаче нямало банани, а само манго, затова жмудата сключила един бърз потребителски кредит и взела два банана на изплащане, и си купила ноу-хау, ама от тая кутийка, дето тя си избрала. После отворила кутийката на място, че да му стане гадно на Богданов и да го спипа с търговия на жмуди. Обаче жмудите, дето били в кутийката, били гадни жмуди и се скрили, та вътре имало само един стар банан?

Тва не е ноу-хау, тва е банан! - ядосала се жмудата.
Така е в Замунда, казал й Богданов -- един банан струва два банана.

Жмудата обаче си тръгнала и се обадила на председателя на комисията по досиетата, да извадят досиетата на дипломатите. Той веднага се съгласил, нали жмуда му се обаждала по телефона. На Богданов не му пукало, затова жмудата отишла при един негър и го гепила за търговия с жмуди - той продавал жмуди в една пещера, на тайно. Тя го заплашила, че ще му вземе бананите, той се изплашил и натопил цялата организация. Всички били арестувани, а жмудата взела медал.

Иха, колко як разказ за жмuдите съм написал, страшен съм талант....

Другия път гледай пак да забравиш да се лог аутнеш.