щото е модерно.

Щото тоя текст е извадка от друг текст, който възбая съм го усетила някъде в мене.Аз пък съм фенка на татуси с надписи.Мен картинки не ме кефят като цяло.

^ "Стилни" татуировки никога не съм разбирала нуждата човек да се изявява като платно за рисуване.

Aз мога да предложа симпатягите от ArtCore. Във Фейсбук си имат страница с примерни тяхни неща, при тях си правих първите (и последни засега две). С'я смятам да си правя покрай Нова година нова, но ми трябват финанси, които засега нямам. :>

Има едно златно правило! Правиш татус, но на място, което можеш да скриеш. Щото утре почваш работа, ставаш началник, имаш среща с инвеститори и те не ти подписват договора - ъъъъъ, тоест изобщо не почваш работа В нашето общество, все още седят така нещата. Навън не е така, но ....

мда... мойте са си скрити, да не дразня майка..

Айде бе

Пък аз преди малко се чух с татуиста си. Утре ще ходя да го видя. ^^
То е лесно да кажеш, че картинката трябва да е скрита... обаче ако човек тръгне да мисли в перспектива, колко точно са скритите места по тялото, на които кожата няма да се отпусне с годините? Айде, на 20 си млад, ама като станеш на 60... де да знам, трябва и за тези неща да се помисли.
Плюс това, ръцете уж са открита зона, но ако си сложиш дълъг ръкав, нито не се вижда. Така че всичко е относително.

Тъкмо вчера си говорихме с Таня за местата от тялото, където човек може да разположи татуировка, заедно с кореспондиращите от това последствия... Изводът беше, че изборът къде е равносилен по трудност на избора какво

Това е сладко

напоследък постоянно си повтарям - Не! Не! Не! Не!
то това стана такава масова мода, че след десет години хората, които нямат татуировка, ще са малцина..