И отново сложената точка
на запетайка подправям,
от мазохизъм, от обич,
или просто от страх -
че ще останеш единствен
герой и читател на моята книга ,
и макар майстор-циник
в циничния свят
чужд и фалшив ще се тътря
до епилога.
И отново редя безсмислени думи
за да прикрия колко бяха мътни мечтите,
и за да би да изчезнат неловките спомени.
И досадно вкопчен в подхвърлени сламки
възпявам слабостта си,
сякаш е единствено постижимо достойнство.
И отново където сложиш точка с червено мастило,
скришом с молив още две ще добавя
...

[url=http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=80108]Недогонени стъпки

Разпилях си нозете от недогонени стъпки.
Отоци получих на всяка страна.
Зашивах сърцето със хиляди кръпки.
Но уви. Не бе достатъчна и тази цена!

Не съумях да те открия в здрача!
Не успях дори да погаля дъха твой!
Когато вятърът убива ме и плача,
аз знам, че сбърках с този завой...

Сама избрах си да гоня безспирно
ураган от бедствия и талази сълзи.
Умря за мен слънцето всемирно.
И с пепел от въглени душата ръми.

Залостени думи зашивам
в мрежа за хищници... Тлеят.
И аз продължавам да умирам...
Докато болките... пак си живеят.[/url]


[url=http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76488]Под закъснелите листа

Търкулнаха се посивели дните,
изсъхнали под рояк от листа.
И някъде измежду мечтите
се скатахме върху пръстта…

С кал и прах обсипаха ни двама,
а закъснелите листа сърцата ни покриха...
Стана и тревичката на слама,
а мъглите душите ни изпиха.

Подивя гората! Разпиля
всички закъснели листа. Зашумяха!
А любовта се пробуди. Видя
две души, затрупани бяха…

Търкулнаха се посивели дните.
Изсъхна рояк от пъстроцветни листа.
Закъснели тичаха мечтите...
и се гавриха с мъртви сърца.[/url]

Тая тема ще ми стане любима... Дотолкова, че се чудя с кое стихче да започна... бих дал и линкове, но не ми се търси из гугъл... затова ще ги изтипосам двечки

-това е от преди 1,5г.
Ралица

Ти не ми даде шанс да се докажа
Ти не направи опит да ме разбереш
Ти ме накара от всичко да се откажа
И сама поиска любовта ми да погребеш
Ти ме унищожи с студения си поглед
Ти разби разбиранията ми за любов
Ти спря от рано моя полет
И ме направи тъй суров

Кажи защо , защо
Всеки път като те видя те искам
Кажи защо , защо
Всеки ден за мен е по-жесток
Кажи защо
Отмъщаваш на някого чрез мен
Защо се правиш на мой Бог

Ти ме направи да те обичам
Всеки дъх , който поемех беше лъжа
Ти ме накара да напразя всичко
Най-вече любовта
Ти ми показа , че не струвам нищо
Още повече , когато говориш с мен
Ти ме накара да се мразя всеки ден

Кажи защо , защо
Всеки път като те видя те искам
Кажи защо , защо
Всеки ден за мен е по-жесток
Кажи защо
Отмъщаваш на някого чрез мен
Защо се правиш на мой Бог

Нека това е края
На играта ти с мен
Нека да забравя
Всеки минал ден
Нека любовта приключи
Сякаш не е била
Искам от теб да получа
Своята свобода

-"Тази деликатна промяна" - едно от новите ми

На някой да му пука,
за обричащата вечна любов?
Хабейки своите сили, тя пада
със сила върху теб и жесток
тътен в сърцето път си проправя,
и търси слабост в теб.
Когато тя те заговори,
ти не можеш да отметнеш очи,
и когато с думите тя продължи,
на мъртъв искаш да се престориш.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце
пред някое синеоко момиче?
Кажи ми, страда ли някой за теб
и губи ли своя смисъл поне,
когато искрено казваш, че обичаш?

И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.

На един поне му пука
за цялата ви обща вина,
но не хаби своите сили да страда,
а към нова обич протяга ръка.
Сам сред хората път си проправя
и търси някоя нова като теб.
И когато отново имам сили,
аз отново ще вдигна глава.
И когато другите ще са продължили,
аз ще спра и ще победя любовта.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце,
когато се появи лъч, светлинен, нов?
Кажи ми, има ли там някой за мен
и тя, търси ли и тя някой поне,
както всички ние сега търсим любов?

И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.

..

wasted youth

Намерих цензурниииии!!!!!!!!! Иначе сложих фолклорния цикъл и цикъла със секретите в забранената тема - http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 0&start=30 Който няма достъп - да си поиска!

Бохеми

Ние сме бохеми!
Ние не ядеми!
'Гато има пиеме,
'гато няма - пиеме!
Нашите приятелки
курви са ласкателки!
Ний живот творим!
Ний по пейки спим!


Очите на бохема

Какъв покой, зеленина
са твоите листа огрени!
Под теб студената земя
във сенките ти разклонени
косите къпе си в роса,
от пролет нежна осенени.
Из тихата на вид трева
шуми животът възродени...

Ама така просто не е честно - слагам ги, цензурирам ги и т'ва е! Не са толкова вулгарни - гнусни да, но не и вулгарни!

ЦИКЪЛ НА СЕКРЕТА

Носталгия

Спука ми се пъпката.
Свърши унижението.
Изчезна вече тръпката,
изчезна напрежението.
Не съм ужасен вече,
не ме отбягват хората.
Защо гнойта потече,
отвори ми се пората?


Веднъж

Настъпих остаряло лАйно,
дигнА се с интензивност крайна
навред ухание нетрайно,
разкри се древната му тайна...


Фъндъци

В мен нейде жълт сопол покълна,
обля ме - бърна подир бърна,
устата ми е жълта, пълна,
как цял се чувствам, ще повърна!


ВиК

Не съм мингянин черен,
не съм и негър зъл ужасен.
Ликът ми е неверен,
кирта ми прави фейса гнясен.


Миди

Възплътна кал слуха ми пълни
и тъпан слънце не огрява,
безмощни звуковите вЪлни
се спират у стена кафява.


Глисти

Гърчат гъз гноясал глисти,
гости гнусни напористи,
глист към глист чевръст се рови,
шибат се и раждат нови.


Плака

Кой кого е лапал снощи,
зъб нечист с чер нокът пощи?
По чие небце се стича
лепкав клесеца на пича?

На път
Viva V.E.R.D.I.

'Сички сме във буса,
д'еба, много друса!
На гробища отиваме,
после ше запиваме.
Вървим да наблюдаваме
студените жабари
и почест да отдаваме
на труповете стари.


На път 2

Усмихва се угодно
директорката мъзна.
Достатъчно - свободно!
Германецът се лъзна.
Животът им изтече,
потъна им живеца.
Тръгваме си вече,
оставихме венеца.