Имала съм всичко на всичко четири хамстера. Сега ще разкажа историята им.
Първият беше Цуфи. Бях пети клас. Беше си нормален хамстер - тлъст и хаплив. Всъщност само мен не ме хапеше. Имах навика да го пускам да си щъка по пода, докато един ден не го открих заврян до половината в една дупка на пода до тръбите за парното. Нашите се гавреха с него доста, той затова ги и мразеше Както и да е, умря млад (поне така мисля?), щото някой ми беше казал, че вода не бива да му се дава. И аз не му давах... Закопахме го в градинката пред блока.
След това баш в началото на осми клас си взех един мини - хамстер, целият бял - Пуфи. Ама реших, че ще му е самотно, затова на следващия ден купихме и Фуфи. По пет лева парчето - добра оферта. Обзаведохме ги и живяха супер дълго - две години и половина, като се има предвид, че доста често ги лашках на задната седалка на колата, докато пътувахме към или се връщахме от вилата. Преди да умрат си взех още един, който ми дойде бонус - Луцко (Луцифер, де). Но мъничето беше болно и не изкара много, а и ония двата дзвера Пуфи и Фуфи така и не свикнаха с него, та той си живя в отделен аквариум.
Много си ги обичах мишлетата, майка ми не можеше да ги понася, ама още се разнежвам като си ги спомня. Най-яко беше като си ги пусках в дрехите и малките топчици ме галеха с козинките си или ме гъделичката с лапките си.
Даже скоро исках да си гепна още някакво хами, но в момента ме мързи да гледам себе си, та какво остава и за животинче..

И аз съм имал 4 хамстера. Първият скочи от 5тия етаж през водосточнатга тръба, вторият избяга на село и сигурно го е набарала някоя от котките на баба Вана(бабата в съседната къща имаше много котки), третият и четвъртия живееха в една клетка на два етажа и горният редовно препикаваше долния. Не помня, как им свърши житейския път.

Иначе се казваше Джефри като някакъв актьор там. Баща ми му го измисли. Другите не ги помня поименно.

В гимназията щяхме да редим хамстери в кръг, да ги полеем със спирит, да им драснем клечката и да призовем дама пика. Е не стана

Ква е тая гимназия, ве, за пиромани?
В нашата най-много да ги издавим в Марица...

Джефри Ръш?

пс: тези гризачи са особено нападателни, нищо чудно да е откъснало лапичка на котенцето и доволно да си я замъкнало нанякъде, да я глозка...

Май беше Джефри Сакс

А това за котката силно ме съмнява.

Много са прекрасни хамстерите ,направоо..
Куче не ме е хапало, ама хамстер - да

Мен куче ме е хапало. И котка. И комар. Даже паток ми е късал гащите.

А хамстерите са прекрасни малки сладинки гушливи мушмурочита, как да не ги намачкаш и наобичаш милинкити пухкавелчета. И все пак - лосовете са по-готини.

Знам, че започвам да се повтарям, но:

Леле, 2005
Е, събрахме се с Лорда (не пусналия темата, един друг Лорд ) и отгледахме 2 хамстера, 3 морски свинчета и един джербил. Сега са само 2 свинчета и хамстер, де.
Хамстерите продължават да бъдат божествено сладки

Сладки са, но защо по дяволите трябва да гризат пронизително решетките на клетката в която са, до степен че не можем да заспим и ги нося в другата стая?!
Предполагам, че понеже са мини, мозъците им са прекалено малки да разсъдят, че след 10 0000 опитване, металните решетки ВСЕ ОЩЕ не стават за ядене?
И след боя който са изяли (споко, животнозащитници, просто ги тупваме по нослетата, а понякога ако са много лоши си изпросват и някое силно перване с пръст) все ОЩЕ продължават да го правят?

Явно ги кефи.
Тъпи същества.
Тъпи сладки същества.

Нашите са женски, нямат имена -- щяха да се казват Сам и Дийн, но както казах - оказаха се женски и сега се обръщаме към тях със 'Сиво идиотче' и 'Бяло идиотче'.
Много са смотани.
Пробутаха ми ги като заместител на котето което искам. Пфу!

В крайна сметка си питая някаква привързаност към тях, няма как

Сложете си ги в аквариум - няма да ти гризат Просто са си такива - гризливи ^^

Крем, как сте отгледали ЕДИН джербил? Те нали по двойки живеят и мрат от мъка ако са самички....

хамстер=мишка, закво са ми добитъци в нас? по-удачно ще е да си взема 1 прасе

топка косми