...,но какви чудни картини били изрисувани с тези пастели...на прекрасни дворци и красиви принцеси. Разглеждайки картините по стените, Мария неочаквано забелязала самата себе си облечена в прекрасна рокля. До нея коленичел принц..
"Това сигурно е леденият принц" - рекла си тя.
Изведнъж чула трясък...портата на един от нарисуваните замъци се отворила и тя влязла вътре, където ...

...имало салон, огромен, с милион огледала. С всяка изминала минута по едно огледало се пуквало и стъклата се стоварвали с такава мощ, че момичето се стряскало и се чудело къде да отиде. Нямало изход, защото отворилата се врата сякаш се изпарила след като Марийка се озовала в голямото помещение.

А в това огромно помещение нямало нищо, освен един каменен олтар, напомнящ на древен жертвен камък, по средата за залата. С плахи стъпки са запътила към него и в бледата светлина все по-ясно се очертавал върху олтара силуета на.....

На загиналия последен владетел на Царството.Мечът му, положен на
гърдите, блестял на слабата светлина и сякаш привиквал момичето...

Марийка плахо пристъпваше към олтара. Изпитваше съжаление, че от стаята със сладникави стенописи (никога не си беше падала по сладникави и блудкави работи, но все още не се беше отърсила от остатъците на малкото момиченце) се озова в тази мрачна зала, осветявана само от няколко свещи в края й. На няколко пъти й се стори, че чува стъпки. Спираше, ослушваше се, но в залата цареше гробна тишина. Все пак любопиитството надделя и Марийка с малко по-уверена крачка стигна до олтара. Загледа се в лицето на полегналия мъж. То не излъчваше живот и нямаше как, тъй като животът отдавна беше напуснал това тяло. Въпреки това по тялото нямаше никакви следи от разлагане. Мъжът лежеше спокойно, на лицето му беше изписано именно спокойствие. Явно някаква свръхестествена сила караше тялото да не изглежда страшно и отблъскващо, а дори обратното. Марийка нямаше как да не признае, че мъжът беше красив във величествения си покой. Тя плъзна ръка по гърдите му, по лъскавото острие на меча му и по други места, където се надяваше да открие все някакъв признак на живот. Който търси намира. Както ръката й се беше подпъхнала под панталона му, нещо вътре се размъдра и ръката на мъртвеца сграбчи нейната с животинска сила...

Сграбчи ръката й и с един замах на меча я отсече до лакът след това я заръфа...

Топли капки кръв оплискваха просребрялата му брада и мустаци и сякяш горяха по мъртвешки бледото му лице. Индиговосините му очи пронизваха тялото на олюляващата се, изнемощяла от крясъци и загуба на кръв принцеса.
"Мълчи" - каза той на език, който тя не разбираше. Басовете в тембъра му обаче й подсказваха, че не бива да прави нищо пряко волята му.
"Какъв мъж сте вие" - прошепна тя, сякаш на себе си - "Първото нещо, за което се сетихте, когато усетихте ръката ми на мъжеството Ви, беше храна..."
"По-точно шкембе чорба" - каза той - "Но след събуждане от дълъг сън нямам желание да кормя. Пък и няма топла вода"
"Варварин!" - просъска принцесата.
"Холестеролена топка" - додаде непознатият крал с насмешка - "Не си ли чула нищо за студио за лазерна епилация "Пикасо"?" - продължи, чистейки космите от зъбите си със специално оставеният да израсте за целта нокът на малкия му пръст...

И както се опитвал да измъкне един черен къдрав косъм™, от него излязъл добрият дух на алкохола, дъхнал на джибри и извикал: "Какво искате, тайфичката? Хлъц..."

"Един голям грог и порция печен смок" - отвърнал кралят...

Това бяха последните слова, които чу Марийка в съня си...Оказа се, че капнала от умора, девойката, едва успяла да стигне до олтара и да зърне с прекрасния си поглед лежащия мъж, беше се строполила на пода в сладка дрямка.
Тя стана и се отупа, а до нея все така спокоен лежеше красивият мъж. Самата тя беше учудена от изкривеното си подсъзнание, родило този странен сън...Това подсъзнание беше отроче на една пошла среда, в която Марийка бе израсла...среда, в която безразборният секс, неосъзнатият алкохолизъм и агресията на улицата бяха ежедневие. Затова беше тръгнала Марийка по този страшен и странен път, затова беше влязла в къщата, затова решително вървеше и дори и не си помисляше да се връща назад...в тази загадъчно-зловеща, тайнствена къща, която сега наподобяваше по-скоро готически замък, тя търсеше своя вледенен принц сякаш именно той беше нейното Спасение. Девойката имаше странното предчуствие, че намери ли го, открие ли любовта, то тя ще се избави от покварата на нейния свят.
Тези мисли убиха страха в нея, заредиха я с нови сили и тя се реши да събуди странния мъж. Незнайно защо момичето имаше някакво красиво предчуствие за "канибала" от нейния сън, сякаш той щеше да й помогне в нейното търсене. И тя го събуди....






(не исках Марийка да е без ръка )

И той й отхапал краката, щото била по-висока от него...
Пък той мразел тези, които са по-високи от Негово Величество

Мхммм, а може би докато се приближавала към него средата пак си казала своето...
Марийка си събула гащичките си и се покатерила на олтара в търсене на Светия Граал...

В този момент вратата на залата била изкъртена от мощния ритник брониран бабаит с тежко пушкало в ръце и кърпа на главата,който без да се замисля изпразнил целия пълнител в мляскащия изрод който още след първите няколко куршума станал на кайма ,ама за по -сигурно все пак ."Scratch one grunt" измърморил сърдито пича с кърпата.След като се огледал за обстановката и видял осакатената принцеса измърморил нещо такова(сякаш на себе си) "Алфа имаме ранен ,пратете екип" след което се повъртял насам натам,не намерл амуниции,забелязал падналото колие "това не прилича много на плочките на Делта отряда,ама то знае ли човек,от повече глава не боли..." взел го и пак с ритник избил изпречилата се на пътя му врата и излязъл на пребежки...