|
Ние считаме времето за линейно,за нас то е непрекъсната права линия, или поне нашата идея за него е такава. Ако обаче си представим, че тази линия се изкриви... или, че е плоскост...Какво означава, че нещо е минало или не се е случило... минало е за нас, спрямо нас и не се е случило за нас, спрямо нас. Обаче ако мерим спрямо някой роден през 2050 или 1850 за него това е действителност.... това, че за нас нещо не съществува, не означава, че то не съществува във вселената.Все пак ние боравим с представите, които имаме за нещата, не със самите неща. Ако си представим времето като плоскост, каква е гаранцията, че под въздействието на достатъчно силно магнитно поле няма да успеем да я огънем и да съберем две точки от нея, за да можем да прескочим от едната в другата... щом вече можем да го забавяме, в един момент ще се научим и да го връщаме вероятно. Защото в крайна сметка то също е относително... както с двете коли, които се движат... минали са край нас безвъзвратнои вече не съществуват при нас, но ако се качим на по-бърза кола можем да ги настигнем и няма да се минали везвъзвратно, нещо повече, дори ако караме със същата скорост, ще са наподвижни спрямо нас, но спрямо земната повърхност в точката, в която сме били първоначално и ние и колите сме безвъзвратно минали, ако ускорим можем дори да ги изпреварим и да пристигнем в дадена точка преди тях, още когато те не съществуват в нея. Давам този пример, защото за нас е много по-лесно да си представяме пространствено нещата, за времето нямаме обективен наглед.
Едит: Васкес, това и аз не мога да го разбера за себе си, трябва ни физик да го обясни, аз някакси не мога да възприема, да си представя като наглед отношенията между място и време, а точно това е ключът, в случая на става въпрос само за пространствено или само времево изменение, а комбинацията от двете ми е абсолятна мъгла...
|