понякога съм на работа
и не ми се работи.
отварям си форума
да кълна орди роботи,
поглеждам надолу -
имам паста за зъби по цеееелия корем!

Абе не много подходящо, ама айде:

Аз съм сладкия лисан и съм много слисан
от една красива лиска, която ме натиска.
Тя си играе с мен,
аз съм напълно запленен
от нейната красота,
да не я желая е грехота.

Големи парчета на едро се чупят
от тежките тъмни огромни скали,
през призмите бели отломки се рутят
и спускат се бавно отровни мъгли

Върху ни разливат се парещи пясъци
и пръстите стискат разпаднал се прах,
през нощите сиви мрежлеят отблясъци
от скоро разпален остатъчен грях

Във дупките тесни пробити надолу
от мислите тичащи в празни глави,
отчаяно вдигаме поглед нагоре
и сълзи потичат от всички очи

Но в синия космос, където безкрайно
строят се горчиви самотни съдби,
единствено мракът е нещо реално,
макар и да светят и много звезди

Понякога ми идва да те нацелувам!

мда... това й се е получило!

Radvam se, che vi haresva.
James, samo ponqkoga li? Otkoga samo ponqkoga?

Елви, това е станало убийствено!

Тъпо ми е и съм сама.
Реших за да ми мине да се нарева.
Плаках с глас, крещях и се смях
и се питах преди каква ли бях?
В какво се превърнах, каква съм сега,
защо оставям да отмине мига..
И все така ми е тъпо,
и все така съм сама ...
Май не ми минава като си порева...

Къде ми е бутилката с вино?

Kosmos


Сфери въртят светлината във конуси
Точките бягат през тесните полюси,
Лъчите трептят на различни места,
животът изтича през бели стъкла

И всички ужасни, горчиви неща
се блъскат брутално в огромна стена,
парчета се давят в излишна мъгла,
а тухлите счупени сменят оста

През светлите ярко огрени тунели
Се стичат частици от ток разпилени
И всичките видими жълти петна
Играят на своята цветна игра

През призрачни нишки търкалят се спомени,
И сигурно някога, някъде, може би
Някой ще каже на някой различен,
Че тайно желае да бъде обичан

И въпреки всичко красивите истини,
достигат до мислите с веро изчистени,
а вятърът брули въздушните кръгове,
в които разпръсква объркани шумове


Накрая разбитите капки желание
Проблясват във силно искрящо сияние,
Огъват стопената глинена плоскост,
И раждат танцуващ и смеещ се космос

Jude, едно от малкото неща на Земята, които могат да ме приближат до това, да продрусам, са твоите стихове

Тамън да си имам компания (и го приемам за комплимент)

Елви, аре да се събираме и да продрусваме. Поне стихосбирка ще издадем... колектив "Сдуани Наркоманяци"

Ама вие луди ли стее, не съм сдухана, последните тия даже са плод на щастие!